Накрая стигат до полетата със соя, които са зелени и разлистени. Редовете им следват кривината на Купола. Продължават да вървят.
Преша усеща как от някакво невидимо място повява вятър.
Лайда изважда копието си. Сега саждите са по-гъсти и вятърът ги върти.
– Вали сняг – казва тя.
Близо до земята, в полетата от соя, върху растенията със зелени листа и жълти шушулки, е паднало едно триъгълно парче от Купола. Пръстта е осеяна със строшени парчета, които хрущят под ботушите им. Те се отправят към дупката и края на Купола. Преша поглежда навън към покрития с пепел свят – нейния дом. Нагоре по хълма упорито се изкачват оцелелите, които идват да вземат онова, което е тяхно.
Тя се втурва към тях и започва да оглежда лицата, за да открие Брадуел, знаейки, че той няма да е сред тях.
Но там са Ел Капитан и Хелмут – с измъчени, набраздени от сажди лица. Когато Ел Капитан вижда Преша, той спира и пада на колене. В юмрука си стиска парче хартия. Той го вдига над главата си като някакво малко бяло знаме.
Няма победа. Всеки път е нова загуба.
Така се предаде той.
Така се предаде тя.
Сърцето ù казва: Стига, стига, стига. Предавам се.
И тя очаква сърцето ù да спре да бие.
Изгубила е твърде много.
И тя знае, че там, отвън, ще открие тялото на Брадуел. Това, че той е мъртъв, ще я смазва отново и отново. Колко удари ще може да поеме?
Но сърцето в гърдите ù бие и продължава да бие.
Туптенето му я връща към живота.
Собственото ù сърце няма да се предаде.
И това не е краят.
Това е само едно друго начало.
Тя спира и поглежда назад през рамото си. През черния сняг към нея вървят Бекли, който носи на гърба си дядо ù, оцелял въпреки всичко, и Лайда с бебето вътре в нея, защитено под направената от ръцете ù броня. Тя се обръща отново към Ел Капитан. Краката му се олюляват под тежестта на Хелмут върху гърба му. Приближава се до Преша. Прегръща я. Когато бяха сред мъглата, заобиколени от съществата, и очакваха да ги убият, Ел Капитан и беше казал: Ако ти беше човекът, който стоеше там с мен, аз винаги бих останал – винаги. Това е обещанието, на което тя иска да вярва: Остани с мен. Остани.
Сега това е семейството ù.
Тя, Ел Капитан и Хелмут се обръщат и поглеждат към чистите, които се насочват към полетата, а зелените листа на соята шумолят около глезените им. Те са бледи, с широко отворени очи и се движат като боязливи привидения към счупения край на техния свят.
Някъде Партридж и Айралийн седят на масата във фалшивата кухня, осветена от ярката фалшива слънчева светлина, докато акумулаторите в кълбата бавно се изтощават. Тя се надява, че ако ги нападнат, двамата поне ще се съпротивляват. Иска ù се да ù остане поне това последно късче вяра в него.
Но за себе си тя е избрала тази истина – уродливо красива и красиво уродлива. Този свят.
– Какво ще правим сега? – прошепва Ел Капитан.
– Какво сега? – казва Хелмут.
– Стига толкова кръв – отвръща Преша.
Сърцето ù не спира да бие отново и отново. Всеки удар е като Детонация в гърдите ù и всеки следващ миг оттук нататък е нов свят.
Край
Благодарности
Искам да благодаря на толкова много хора, които живяха заедно с мен в този свят от пепел в продължение на толкова много години: на съпруга ми, децата ми, любящите ми и щедри родители и особено на моя главен изследовател, Бил Багот , за спояването и създаването на толкова много неща от пепелта. Благодаря ви за вашето търпение.
Благодарна съм на моите редактори Бет Де Гузман, Селина Маклемор и Джейми Ливайн, както и на всичките ми чуждестранни редактори и особено на Хана Шепърд, Франки Грей, Флорънс Лотин, Луиз Лоазел и Патриша Ескалона, както и на преводачите ми, които правят така, че тази творба да оживее на други езици, и особено на Лорън Стрим.
Благодаря и за гласовете на аудиоверсията на Кристин Хвам, Джошуа Суонсън, Кевин Т. Колинс и Кейси Холоуей – за това, че добавиха толкова много към повествованието.
И, разбира се, дълбоко благодарна съм на художествените отдели, че създадоха такива поразителни корици.
Благодаря и на публицистите и преди всичко на Линда Дъгинс и Бен Уилис, които вложиха толкова сърце и усилия в това тези книги да достигнат до света.
Благодарна съм и на Клер Ан Дараг за това, че беше като моя сестра и ме подкрепяше.