Каквото и бъдеще да го очаква, той ще го изгради около нея. Това е следващата истина, която трябва да стигне до хората. Ще принуди Хопс да го стори. Истините трябва да бъдат изричани една по една, докато остане последната – тази, че е убил баща си. Нея ще запази.
Лайда
Оригами
Работникът по ремонта е жилав и висок и има дълги крайници. Лайда си го представя извън Купола като ловец или боклукчия. Всъщност той може би ще се справи добре там, отвън. Когато обаче взема счупеното кълбо – коледния ù подарък от Партридж, тя забелязва колко нежни и бледи са ръцете му. Той държи кълбото толкова деликатно, че тя разбира, че е уплашен. Дали от нея? Беше се появил толкова бързо, че вероятно молбата ù беше минала по някакъв специален канал. Дали той знае, че тя и Партридж са... Какви? Че тя му е любовница ли? Каква всъщност е?
Тя знае с какви думи наричат хората бременните, неомъжени момичета като нея – пропаднала, обезчестена, жалка ... По общо мнение тези влюбени момичета са залавяни. Лайда е чувала само слухове. Някои момичета изчезнаха от академията и носеха лъскави перуки, когато се върнаха, тъй като главите им бяха обръснати – изглеждаха бледи и уплашени като смалени порцеланови подобия на предишните им личности.
Държаха ги заключени в рехабилитационния[6] център. Лайда добре си го спомняше – самотната ù килия с фалшиво осветление, редиците с хапчета, специалистите с папки, включително и собствената ù майка, която работеше там и почти не я поглеждаше, защото изгаряше от срам. Какво ли мисли майка ù за нея сега? Не беше дошла да я посети, въпреки че сигурно знае, че Лайда е тук: в този апартамент, който Партридж ù беше намерил – Партридж с неговото новооткрито могъщество.
Сега, докато гледа треперещите ръце на ремонтния работник, Лайда осъзнава, че и тя също притежава странна сила, която не разбира. Може би смятат момичетата, които са пропаднали като нея, за луди и отделени от обществото по начин, който не може да бъде поправен, и затова правилата вече не са приложими за тях. Има ли някаква свобода в това, че е пропаднала, макар да е заключена тук, далеч от очите на останалите или просто връзката ù с Партридж ù дава тази сила? Не може да прочете какво се крие зад нервността на работника по ремонтите.
Косата на Лайда расте отново. Тя прибира по един малък кичур зад всяко ухо.
– Благодаря, че дойде толкова бързо – казва тя, решила малко да го поизпита. – На всички ли оплаквания отговаряте толкова бързо?
– Тези кълба са специални – казва той и повдига кълбото. – Нямаме много обаждания за тях. Всъщност аз работех върху прототипа им – името му е Бойд, напечатано е върху табелката, закачена на ризата му. – Това беше първата ми работа, след като излязох от академията.
Кълбото е малко електронно устройство, което позволява на Лайда да променя декора в стаята – дори и картините, които се появяват като изгледи от редицата прозорци. По този начин апартаментът може внезапно да създаде усещането, че се намира в някаква версия на Кайро, Париж, Канарските острови или Швейцарските Алпи и така до безкрай, показвайки все места, съществували преди.
– Знаеш как наистина работи това нещо? – пита го Лайда.
– Да, разбира се. Би трябвало да е доста просто да се ремонтира – той отнася кълбото до малката, покрита със стъкло, маса в трапезарията и изважда малък комплект инструменти. – Имате ли нещо против да работя тук?
– Нямам нищо против – отвръща тя. – Искаш ли нещо за пиене?
Бойд бързо вдига поглед към нея и след това извръща очи.
– Не... Не, благодаря Ви. Много сте любезна, но не, благодаря – той бързо сяда, изчервява се и навежда глава над кълбото. Той е толкова смутен, че Лайда се чуди дали не си мисли, че тя флиртува с него, опитвайки се да го съблазни. Може би останалите мислят, че тя е не толкова жалка, колкото опасна. Предпочита да е така.
Тя си сипва чаша вода и сяда на масата срещу него.
– Разкажи ми как работи.
– В действителност е сложно. Може би трябва да гледате възпоменателната служба. В работата всички я гледахме, но тогава получих това спешно повикване, така че...
– Спешно? Не зная нищо за това.
– Това е единствената причина да пропусна предаването, което е задължително да се гледа. В момента го излъчват на живо до всеки дом. Мисля, че би трябвало да ...
– Вече не е нужно да правя онова, което се очаква от мен. Това да бъдеш отхвърлен от обществото си има и положителна страна.
Той отривисто поклаща глава и след това бързо кима: