Гласът му изневерява. Тя се страхува, че само е направила нещата по-лоши.
Съществата се осмеляват да се доближат още. Те протягат и драскат с ръце към тях. Разкъсват панталоните на Преша, якето ù. Едно от тях одира бузата на Хелмут. Кръвта започва да се стича по врата му. Ел Капитан удря с юмрук едно от тях, но останалите започват да вият и да щракат с челюсти близо до лицето му.
Когато в мъглата за кратко се образува пролука, това е достатъчно за Преша, за да се прицели и изрита едно от съществата с ботушите си, но то бързо и невъзмутимо се изправя. Преша усеща как ръка хваща първо единия, а после и другия ù крак и тежко се строполява. След това е съборен и Ел Капитан. И двамата се борят, ритат и драскат, отбранявайки се, но от това няма голяма полза. Лицата на съществата се появяват и изчезват в мъглата – белезите им, зъбите и слепите им очи.
– Не искам да умра по този начин! – изкрещява Преша и си спомня за Брадуел – не иска да умре, без да е получила прошка.
– Не искам да умра! – крещи Хелмут.
– Преша! – крещи Ел Капитан, опитвайки се да пълзи към нея. – Преша!
Но няма полза. Съществата са създадени да бъдат силни и жестоки. Преша си спомня осакатеното диво куче. Така ще изглежда тя след няколко минути – сигурна е в това.
И тогава тя чува гласа на Брадуел:
– Назад! Махнете се от тях! – той се бори с едно от създанията, но тогава и другите рязко вдигат глави по посока на шума.
Започват да тичат към мястото, където молекулите са се раздвижили – там, откъдето се чува новото биещо сърце. Тя вижда редицата от светлинки на Финън , които премигват в мъглата.
– Тичайте! – крещи Брадуел. – Качете се на кораба! Аз ще ви настигна там!
– Няма да се справиш! – вика Преша.
Ел Капитан започва да тича.
– Довери му се! – крещи той и се насочва към кораба. – Ще го осовободя, за да сме готови за излитане. Хайде!
– Не! – крещи Преша.
Страхът ù кара някои от съществата да се обърнат към нея. Тя чува ръмженето им все по-близо.
След това чува и как Брадуел се бори упорито. Крилете му са широко разперени и пляскат във въздуха. Финън издава писклив звук, който никога преди не е чувала.
– Върви! – вика Брадуел. – Преша, тръгвай!
– Няма да те оставя!
Размахващите му се криле създават вятър, който разнася мъглата и я кара да се вдигне. Тя вижда още от съществата и изритва в корема най-близкото от тях, застанало на четири крака. То издава стон, но после бързо скача на крака. Крилете на Брадуел продължават да избутват мъглата, която се носи на вълни. Тогава изведнъж съществото започва да изглежда объркано и наистина сляпо. Още едно протяга ръце и започва да опипва невиждащо въздуха.
– Продължавай да размахваш крилете си! – задъхано крещи Преша. – Те имат нужда мъглата да е постоянно около тях, за да усетят къде се намират и къде сме ние.
Той започва да бие с криле по-силно и сега мъглата навсякъде около тях започва да се разнася. Тя никога не е виждала крилете на Брадуел напълно разперени – те са масивни и силни. Иска ù се да му каже, че точно така е трябвало винаги да изглежда. Колкото и да е погрешно онова, което му беше сторила, колкото и неправилно да изглежда, точно в този момент той е такъв и няма нищо по-красиво от това.
Съществата побягват, търсейки мъглата, която е смисълът на техния живот, и отстъпват към дърветата.
Брадуел спира да размахва крилете си. Те се сгъват плътно върху гърба му. И тогава остават само те двамата, загледани един в друг през изтъняващата мъгла.
Лайда
Приказка
Лайда и Партридж от дни не са се хранили или спали добре, откакто онзи мъж се хвърли пред влака. Броят на самоубийствата нараства. Партридж настоя за среща с Форстийд, защото иска да получи по-ясна информация, повече статистически данни и план как да сложи край на това, което вече очевидно се превръща в епидемия.
Намират се в кабинета на Форстийд, който е отрупан с предмети от миналото на света и Купола.
– Никога преди не съм идвал тук – прошепва Партридж.
Разбира се, Лайда също не е била тук. Помощникът на Форстийд им предлага да седнат, докато чакат, но те предпочитат да се разхождат в стаята и да я разглеждат. На стените има поставени в рамка плакати за вербуване за Праведната червена вълна: млади мъже със здрави стиснати челюсти стоят рамо до рамо на фона на обвит в пожари град и надписи ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ СЕГА! ПРЕДИ ДА Е ТВЪРДЕ КЪСНО... Сред тях има и поставена в рамка дипляна по случай откриването на Музея на Праведната червена вълна. Лайда прочита набързо текста и в нея нахлуват неясни спомени от собственото ù детство.