Вътре в музея живи актьори правят възстановки на размирните времена, когато по нашите улици се скитаха престъпници с опасни идеи, когато феминизмът не окуражаваше женствеността, когато медиите редовно саботираха огромните реформаторски усилия на правителството, когато самото правителство не разполагаше напълно с възможността да защити добрите, трудолюбиви граждани от вредните, опасни граждани и още много други неща.
Присъединете се към нас на моравата за историческите възстановки с пълен съраунд звук!
Приветствайте войниците на Праведната червена вълна, докато те разгромяват протестиращите и други вредни елементи!
Подгответе се да изпитате страхопочитание пред нашата разрастваща се система от затвори, нашите рехабилитационни центрове, нашите лудници за болните..
Доведете Вашите ученици, за да се възползват от тази възможност да попълнят образованието си!
Семействата могат да прекарат приятно времето си тук заедно и да се почувстват още по-сплотени от мрачното ни близко минало и изпълненото ни с надежди блестящо бъдеще. Можете да пазарувате в нашия патриотичен магазин за сувенири на Праведната червена вълна. Входът за деца под 12 години е безплатен.
Лайда е смразена.
Партридж застава до нея.
– Като дете съм ходил там, а ти?
Тя поклаща глава:
– Баща ми не ми позволи. Мисля, че имаше своя представа за Праведната червена вълна. Може би затова вече не е сред нас.
Лайда отива при един стъклен шкаф, в който се пазят издания в кожена подвързия на Академичен наръчник за момичета, Академичен наръчник за момчета и Новия рай: Как да подготвите своето сърце, съзнание и душа – книга, давана на всяко домакинство в Купола. Тя дава подробни насоки за завръщането към живота навън, както и изброява чертите на характера, които трябва да бъдат култивирани и ценени – лоялност, отдаденост и чистота на сърцето. Лайда си спомня копието на своето семейство, сложено на видно място върху полицата над камината, така че всеки гост да може да я види.
В друга витрина са поставени стари униформи и изрезки от вестници за плановете за строежа на Купола. На една от тях има снимка на бащата на Партридж по време на церемонията за прерязването на лентата.
– Чудя се дали Форстийд някога се е женил? – пита Лайда. – Имал ли е семейство, или те просто не са успели да влязат в Купола?
– Не зная – отвръща Партридж. – Тогава не го познавах.
– Лудниците, битките и затворите му липсват – казва Лайда. – Липсва му потисничеството над масите.
– Не е наред с главата – добавя Партридж.
Лайда отива до бюрото на Форстийд и се обляга върху него. Има купчина пълномощни за подобрения с подписите на родителите върху тях – сякаш са имали някакъв избор. Тогава тя забелязва папка с нейното име върху етикета. Внезапно всичко придобива по-лично измерение и я кара да застане нащрек. Тя леко повдига корицата ù. Това е нейната психологическа оценка от рехабилитационния център.
– Какво? – прошепва тя.
Партридж е в другия край на стаята, погълнат от вестник със статии за баща му. Лайда бързо взема папката.
Причина за преместването: счита се, че Лайда Мерц е пострадала от емоционална травма поради събитие, в което тя е участвала, свързано с кражба и изчезването на съвипускника ù, Партридж Уилъкс …
Под Източници на информация има списък на онези, които са били разпитвани и са давали показания – учителите ù, госпожица Пърл и господин Гласингс, няколко от съвипускниците ù, майка ù и педиатърът ù. Има резюмета на показанията им и след това списък на психологическите тестове – всички от тях отказани. Защо? Защото щеше да ги премине. Тя не беше луда.
Екипът, който я беше разпитвал след довеждането ù в рехабилитационния център, описва Лайда при разпита ù:
Госпожица Мерц беше неспокойна и нервна. Лесно се разсейваше от картината на прозореца и често разтриваше с ръце колената си. Осъзнаваше, че главата ù е обръсната и я покриваше с ръце. Не поддържаше контакт с очи. Неохотно отговаряше на въпросите. Откри, че е болезнено да говори за баща си и неговата смърт. Не искаше да обсъжда трудностите, свързани с това, че е била отглеждана от самотна майка. Разказа съвсем накратко за живота си в академията, като каза, че той е бил „хубав“ и че е била, „общо взето, щастлива“.
Тя наистина беше, общо взето, щастлива, но само защото не знаеше какво е щастие. Не го разбираше, защото никога не беше имала свободата да взема свои собствени решения и да избира сама живота си. Свободата и щастието са взаимно свързани – едното не може да съществува без другото.