– Аз в нищо не съм сигурен – прекъсва я Брадуел. – Кели знаеше, че Уилъкс е мъртъв и че сега Партридж е шефът. Защо тогава не беше чул в Купола да има нов ред?
– Може би Партридж не е разполагал с достатъчно време – гневно отвръща Преша. – Може би сега подготвя своя план ... Или може би е започнал да прави истински промени, но точно в момента най-главният му приоритет не е да разказва това на Кели, който е от другата страна на океана. – Тя се обръща към Ел Капитан. – Ти вярваш на Партридж, нали?
– Аз винаги се съмнявам в хората – отвръща Ел Капитан. – Оцелял съм досега благодарение на това, че не се доверявам на други човешки същества.
Преша го разбира. Тя самата е разочаровала Кап, като не го обича по начина, по който я обича той.
– Какъв е вашият план? Да сринете Купола и да предизвикате гражданска война? Да има още кръв и още смърт? – пита ги Преша.
– Ако искаш да застанеш на нейна страна, давай – казва Брадуел. – Вече не е тайна какви са чувствата ти към Преша. Правете каквото искате.
Преша е шокирана, че Брадуел казва това на глас. Тя поглежда Ел Капитан. Страните му са поруменели. Той се прокашля в юмрука си и насочва погледа си навън през предното стъкло. В момента преминават през струпване на облаци.
– Просто след всички тези години искаш да докажеш, че си прав – казва Преша. – Предпочиташ справедливостта пред мира, дори и това да означава, че ще умрат хора.
– Не се опитвам да докажа, че съм прав. Аз съм прав. В това има разлика. Истината е важна – възразява Брадуел. – Историята е важна.
– Ел Капитан ще избере онова, което смята за правилно – справедливост или мир – казва Преша. – Доверявам му се той да реши.
– Мир – казва Хелмут и така дава своя глас.
Преша се радва, че Хелмут е на нейна страна.
– Добре – отвръща Преша. – Благодаря.
– Кап? – пита Брадуел.
– Не – отвръща Ел Капитан. – Няма да избирам между вас. Трябва да сме единни в това.
Брадуел се заглежда навън през стъклото и Преша може да види само профила му и двойния белег, който минава през едната му буза.
– Майка ми умря, сграбчила ризата на баща ми – казва той. – Очите ù бяха още отворени и тя го гледаше, докато умираше, сякаш го молеше да остане жива. Но те умряха чисти – отвътре – той удря гърдите си. – Те умряха такива, каквито бяха, борейки се истината да излезе наяве – той потрива кокалчетата на пръстите си едни в други. – А какво съм аз? – крилете на гърба му потрепват. – Аз съм приказката, която родителите разказват на децата си, за да ги уплашат и да ги накарат да живеят предпазливо. Аз не съм истински.
Преша никога преди не е мислила за мига, в който Брадуел е открил мъртвите си родители. Тя си го представя като малко момче, което тича из къщата и ги вика с нарастваща паника. Понякога забравя, че той е бил малко момче, изпратено да живее при леля си и чичо си, което е тичало през ято птици, когато Детонациите са ударили. Момчето, което е открило обратния път до дома на родителите си, намерило е сандъка в тайната стая и се е грижило само´ за себе си в продължение на години. Тя обича това хлапе. Тя обича мъжа, в който то се е превърнало – сложна и упорита личност.
– Ти си истински. Ти си същият човек.
– Не – поклаща глава той. – Този Брадуел го няма вече.
– Какво означава това?
– Онова, което ми даваше сили да продължа през всички тези години, беше истината и справедливостта. Можех по всяко време да погледна към белия Купол с неговия проблясващ кръст и това ми беше достатъчно, за да оцелея. Те убиха родителите ми. Скриха се в своя съвършен малък мехур и унищожиха света. Аз съм несретник. Това ме прави чист. А сега? С тези химикали, с които съм напомпан, какво съм аз сега?
– Ти все още си себе си – уверява го Преша.
Иска ù се да каже повече. Иска ù се да му каже, че е истински, че го обича. Но гърбът му е скован. Очите му са вперени в небето.
– Имаш всички основания да ме мразиш – признава тя.
– Не те мразя. Само ми се иска да можех.
– Вижте – намесва се Ел Капитан, – някой трябва да направи компромис.
В кокпита настъпва тишина.
– Ето какъв компромис предлагам – казва Брадуел. – Чистите ще излязат от всичко това като герои само през трупа ми.
Той поглежда всеки от двамата в очите и след това се обръща и излиза.
Преша остава загледана в предното стъкло, в което преди малко се виждаше отражението му. Сега то вече е черно, като от време на време в него се появяват облаци. Той беше свалил гарда. Беше говорил за това как бе открил мъртвите си родители. Иска ù се да му беше казала нещо различно. Но какво?