– Дюранд Гласингс? Нашият учител по история на света? Това се опитваше да разбереш по време на възпоменателната церемония. Още ли те интересува?
– Да.
– Откъде, по дяволите, да зная?
– Форстийд ми каза същото. Но все някой знае.
– Не и аз – Уийд го поглежда с каменно изражение.
Партридж не е сигурен дали казва истината.
– Искам да зная дали си започнал успешно да изваждаш хората от замразено състояние – продължава Партридж, – както ти казах да направиш.
– Виж, това не е лесно. Белз е много възрастен. Той беше много слаб, когато забавихме жизнените му функции и всъщност това стана след операция. И знаеше ли, че той има само един крак? Чуканът на другия му крак завършва с купчина жици. Не можем да го размразим просто така. Искам да кажа, ако го правиш заради сестра си, няма да е добре, ако той умре по време на процедурата.
– Откъде знаеш, че е свързан с Преша?
– Имам най-високото възможно ниво на достъп. Всъщност някои от нас са любопитни за това, какво наистина се случи в бункера на майка ти. Видя ли онези мускали, или може би някакви други неща?
– Мислех си, че искаш това само заради баща ми – като последен отчаян опит да го излекуваш. И тъй като не ги получи навреме, за да са му от полза ...
– Мога да направя много с тях... Повярвай ми – Арвин се изправя и започва да крачи из стаята.
– Наистина ли? Сигурен ли си в това, Уийд?
– Господи, Партридж! Имам всичко, от което се нуждая, за да направя някого чист, но след това той се разпада.
– Виждал съм работата ти – с лек сарказъм отбелязва Партридж.
– Имаш предвид несретниците, които докарахме тук? – пита Уийд и отива до прозореца, който гледа надолу към улицата. – Те бяха просто експеримент.
– Не, те бяха хора.
Той бързо се обръща към Партридж и казва.
– И тяхната саможертва няма да е напразна, ако имам формулата и онази последна съставка. Ще мога да оправя всички несретници, без нито един от страничните ефекти, които убиха баща ти. Мислиш ли, че на момчетата от Специалните сили ще им се размине просто така? Те са наши приятели от академията, Партридж.
– Просто не знаех, че си такъв алтруист[20] – Арвин Уийд, хуманистът[21]. Нямах представа за това, когато надзираваше как ме измъчват.
– Заповедите са си заповеди. Някои биха казали, че съм по-предан от собствения син на Уилъкс. Каквото и да говориш за него, но баща ти беше гений. Дори не можеш да си представиш на какво беше способен мозъкът му. Трябва да покажеш известно уважение към него.
– Уийд, твоят разум и усетът ти не може да не ти подсказват, че баща ми беше масов убиец. Не може да не го знаеш.
Уийд кимва. Той леко почесва челото си.
– Мога да направя така, че да се случи нещо хубаво – казва Уийд със зловещо спокоен глас. – Мога да спася хора. Мога да направя добро там, където баща ти се провали.
– Мислиш, че някак можеш да продължиш от там, докъдето е стигнал баща ми? – поклаща глава Партридж.
Той се изправя, обръща гръб на Уийд и скръства ръце на гърдите си.
– Зная, че ти си този, който е разработил хапчето – тихо казва Партридж.
Той е неспособен да погледне Уийд в очите. С това изречение признава факта, че е използвал хапчето, за да убие баща си, както и реалната възможност Уийд да е съучастник в това убийство. Възможно е Партридж и Уийд да не са толкова различни, колкото изглеждат, тъй като в този исторически момент ги обединява убийството.
– Без теб – казва Партридж – нямаше да мога да го направя.
Той се обръща и хвърля поглед към Уийд, след което свежда очи към пода.
– Не съм сигурен, че зная за какво говориш – отвръща Уийд.
Партридж не може да търпи повече тези лъжи и отричания. Той отива до Уийд, блъска го и го хваща за раменете.
– По дяволите! Ако толкова си се възхищавал на моя старец, защо го направи?
Уийд поглежда гневно Партридж, изпълнен с омраза. Той освобождава рамото си от хватката му.
– Казах, че не зная за какво говориш – ледено отвръща той.
Тогава Партридж разбира какъв е отговорът. Арвин вече му го беше казал: Мога да направя добро там, където баща ти се провали. Уийд искаше да поеме контрола.
Уийд отива до дивана и се отпуска тежко на него.
– Нищо не разбираш, Партридж. Това са същите стари глупости. Разхождаш се насам-натам като сина на Уилъкс и изобщо не си си прочел домашното.
Партридж отново сяда срещу Уийд. Притиска дланите си една към друга.
– Това не е съвсем вярно. Вече бях в тайната стая на баща ми в оперативния му център. Там научих много неща. Всъщност името ти се появява в един документ там.