– Разбира се, че ще се появи. Аз съм в центъра на нещата, Партридж, и то от дълго време. Дори когато и двамата бяхме в академията, вече ме бяха въвели във вътрешните кръгове.
– След като не зная нищо, Уийд, защо не ме просветлиш. Хайде, давай.
– Ами – започва Уийд – на първо място, сестра ти и приятелите ù откраднаха един от въздушните ни кораби. Разбира се, той има проследяващо устройство. Знаем пътя му. Знаем с кого най-вероятно са се свързали. Как са разбрали къде да открият тези други оцелели е загадка, но се оказва, че всъщност те добре са си прочели домашното.
Партридж не обръща внимание на намека.
– За какво говориш, по дяволите? Какъв път?
– През Атлантическия океан и вече се връщат обратно.
Партридж започва да се смее.
– През Атлантика? С въздушен кораб? Не е възможно.
– Ходили са до Нюгрейндж, едно от специалните тайни места на баща ти. Щом си бил в тайната му стая, значи знаеш, че е пощадил няколко свещени места и хората, които са имали късмета да се окажат там по онова време.
Нюгрейндж. Партридж се сеща за всичките лекции на Гласингс за древните погребални могили и манията на баща му по куполите още от детството.
– И Преша, Брадуел, Ел Капитан и Хелмут са изминали целия този път до там и обратно?
Арвин кимва.
– Форстийд трябваше да ми каже всичко това!
– Сигурен съм, че го има в докладите.
– Не чета онези доклади – казва Партридж по-скоро на себе си, отколкото на Уийд.
– Точно така. Току-що потвърди онова, което казах.
– Нюгрейндж – повтаря Партридж. – С въздушен кораб.
Светът сякаш става по-голям. Преша, Брадуел, Ел Капитан и Хелмут са пресекли океана.
– Господи – прошепва той. – Но те още не са се върнали обратно? Звучи ми опасно.
– Ами стигнали са до там и сега отново са във въздуха. Въпросът е защо. Какво са мислели, че ще открият там, и успели ли са?
– Форстийд заел ли се е с това, следи ли напредъка им?
– Форстийд не го е грижа особено за сестра ти и нейните приятели. Той има други интереси.
– Какви например?
– Можеш и сам да го попиташ – усмихва се Арвин.
– Арвин, чуй ме. Мисля, че заедно можем да съберем съвет – хора отвътре и от външността, които да седнат заедно и да поговорят. Можем да помогнем на всяка страна да разбере другата. Точно в това се провали баща ми. Тези хора се самоубиват, но ако познаваха някои от хората там, отвън, ако се бяха срещали с Преша ...
– Това е хубаво, Партридж – прекъсва го Уийд. – Но няма да проработи.
– Защо не?
– Докато несретниците носят общата ни история върху кожата си, няма да има мир. Чувството за вина, Партридж. Не можеш да живееш с тази вина и да не искаш да обвиниш жертвите, за да оправдаеш себе си. Такава е човешката природа.
– Но...
Уийд поклаща глава и се усмихва:
– Ето един пример. Искаш да извадя тези хора от замразяване. Какво, по дяволите, ще правим с всички тях, а? Някои от тях са деформирани. Някои дори са несретници. Какво ще правиш? Ще им намериш работа? Ще ги изпратиш в бакалиите?
– Защо не?
– Прекарах последните няколко дни в зашиване на прерязани вени, взиране в големи, зеещи рани от оръжейни изстрели и в промиване на стомасите на хората. Заради теб.
– Я почакай – възпротивява се Партридж. Това е вторият път, в който Уийд му приписва вината за смъртта на хора. Не е съвсем честно. – Баща ми не е трябвало да наблъсква умовете им с лъжи.
– Тогава защо аз разчиствам цялата тая бъркотия, докато ти си зает с това да търсиш рационално обяснение на случващото се? Така ли си прекарваш времето?
– Не, казах ти, че отидох в тайната стая на баща ми и разбрах, че той е знаел, че е направил грешка. Знаел е, че краят наближава.
– И там видя името ми, така ли? – Уийд приглажда косата си и разтрива слепоочието си. – Да, спомням си тоя доклад. Беше доста отрезвяващ. Значи в края на краищата не сме висшата раса. Представи си как е привлякъл вниманието на баща ти, когато го е видял – Уийд се засмива, но усмивката му бързо изчезва.
– Не зная какво изобщо го е накарало да мисли, че сме висши по някакъв начин. Никога няма да го разбера.
– Това ли искаш от мен? Психоанализа на баща ти?
– Не бих поискал това и от най-лошия ми враг – отвръща Партридж. – Но зная, че ако истината не се е харесала на баща ми, той е намерил начин да я промени – Партридж бръква в джоба си и изважда листа с научна информация, която взе от папките на баща си. Не иска да го покаже на Уийд, но няма на кого другиго. – Обясни ми това.
Уийд взема листа, хвърля един поглед и му го връща обратно: