– Добре – Уийд, изглежда, разбира желанието му.
– Мислиш ли, че сватбата изобщо ще помогне? Наистина ли те просто се нуждаят от някакво развлечение?
– Ти им отне всичко. Сватбата отново им дава някаква посока, по която да се ориентират. – Партридж кимва. Той се надяваше, че Уийд ще му даде причина да се откаже. – Така или иначе, кой не би искал да се ожени за Айралийн ?
Партридж го поглежда. Той внезапно се чувства вцепенен.
– Ти знаеш на кого принадлежи сърцето ми.
Уийд се почесва по главата и свива рамене.
– Всеки си има вкус.
– Искам веднага да ме отведеш в родилните отделения – казва Партридж. – Искам със собствените си очи да видя как стоят нещата.
– А аз искам да говоря със сестра ти, Партридж – Уийд накланя глава настрани. – Ако не се разбият с този кораб, искам да зная онова, което знае тя.
– Мислиш ли, че ще се разбият?
– Кой знае дали изобщо имат истински пилот на борда... Шансовете не са големи, нали?
Но Партридж не е толкова сигурен. Той веднага се сеща за Ел Капитан и за това колко обичаше той колата си. Би се побъркал от радост, ако имаше въздушен кораб. Няма начин корабът да не е управляван от него. Дали щеше да го бива в пилотирането? Партридж наистина не знае, но изпитва доверие към Ел Капитан, дори и само като знае каква силна воля притежава той.
– Не мога да ти кажа какво може или не може да знае сестра ми.
– Довери ми се – отвръща Арвин. – Тя знае нещо. Със сигурност знае.
Ел Капитан
Лудия Джон-Джон
Ел Капитан седи в пилотското кресло, прегърбен напред заради Хелмут на гърба му. Финън е в креслото на втория пилот и прожектира ярки карти на заобикалящата ги територия. Той сканира хоризонта за увеселителния парк на „Лудия Джон-Джон“. На Ел Капитан му се иска да не му се налагаше да се връща – та нали почти бяха загинали там. В мислите си той все още вижда Хелмут над рамото си, забиващ ножа във всяко от очите на пясъчните създания, докато те мигат сред пръстта; тромавите тела на онези от тях, които се изхвърляха над земята; кракът на Хейстингс, захапан от челюстите на капана, и това, как го беше изтръгнал от там и половината му крак вече го нямаше. И колата му – той обичаше проклетата кола, която също беше закъсала там.
Дали Хейстингс беше оцелял след операцията на крака му? Много неща може да са се объркали: някой непохватен хирург да е срязал главната артерия, Хейстингс да е изгубил твърде много кръв или липсата на хигиена да е предизвикала инфекция.
Ами ако е мъртъв?
По дяволите!
Пейзажът е все така прашен и пуст. При миналото приземяване той катастрофира. Този път искаше да го направи както трябва. Но вече се беше разсеял. Мисли за онова, което Преша беше казала – че един ден може той и Хелмут да бъдат разделени един от друг. Мускалът притежава свойството да накара клетките да растат отново. Това може да бъде използвано върху Хелмут на мястото, където ребрата му се преплитат леко с ребрата на Ел Капитан и където краката му се съединяват с Ел Капитан. Той си представя процедурата, при която тялото на Хелмут расте малко по малко, докато след поредица от хирургически операции двамата бавно са отделяни един от друг. Дали това е възможно?
Хелмут от толкова дълго време е част от Ел Капитан. Как ли ще се чувства, ако отново е сам? Казва си, че ще се чувства дяволски добре. Иска му се да бъде такъв човек – който е сам за себе си. Но всеки път, когато си помисли за това, в гърдите му се появява болка – сякаш сърцето на Хелмут, което цяла вечност тупти точно зад неговото, усеща предателството и силно го притиска. Ако това е възможно, ще направи ли така, че Преша да гледа на него като на истинска личност – самостоятелен мъж, някого, в когото тя би могла да се влюби?
Тя и Брадуел се върнаха на местата си. На Ел Капитан му се иска да може да усети болезнената надежда, че те двамата никога няма да се съберат отново. Но той също така знае, че няма никакъв шанс с Преша – независимо дали Брадуел е наоколо, или не.
Преша получи онова, което искаше – мускала и формулата, а Ел Капитан има бактерията. Когато беше в стаята си, той бе поискал от един от надзирателите здрава залепваща лента и беше залепил плътно кутията, съдържаща бактерията, към гърба си – точно пред гърдите на Хелмут.
– Провери я, Хелмут – казва той.
И усеща как пръстите на Хелмут опипват кутията.
– Провери! – повтаря Хелмут.
Оръжията му ги няма, но сега е по-въоръжен от когато и да е през целия си живот.
Очертанията на „Лудия Джон-Джон“ започват да се оформят през пепелта. Когато позволява на камерите да поемат въздух, въздушният кораб се спуска по-ниско. Може да види удълженото рамо на едно от увеселителните влакчета да стърчи в изпълнения с пепел въздух, както и наклонената въртележка, но въздухът е твърде непрозрачен, за да види огромната, напукана глава на самия Луд Джон-Джон и постоянно усмихнатото му, клоунско лице, топчест нос и плешива глава. Прахът е твърде гъст. Защо е така?