– Нещо не е наред! – изкрещява той на Преша и Брадуел.
– Нещо – прошепва Хелмут.
Финън издава поредица от нервни пиукания.
– Какво има? – пита го Преша.
Той минава над увеселителния парк и след това прави кръг, за да се върне над него. Паркът е заобиколен от висока ограда, но земята около него се движи, когато пясъчните създания си пробиват път нагоре през нея и излизат от пръстта. Някои се движат с големи скокове към решетката, докато други забиват ноктите си в нея.
– Пясъчните създания излизат на повърхността.
Оцелелите защитават парка с въздушни пушки и стрели. Слабостта на пясъчните създания са очите им – мястото, където те са най-човешки. Когато ги уцелят в очите, те се деформират, падат и останалите пясъчни създания бързо ги разкъсват.
– Не успяват да ги избиват достатъчно бързо. Пясъчните създания са твърде много. Стотици са.
Ел Капитан не вижда Хейстингс. Той започва да усеща разяждащо чувство в стомаха си. Преша го убеди, че се нуждаят от Хейстингс. Той е вътрешен човек в Купола – едно от техните създания, принадлежащо на елита на Специалните сили. Разбира се, подслушвателните устройства са махнати от него и по тази причина той е компрометиран, но би могъл да твърди, че всичко това е било сторено против волята му. Може да се довлече обратно до Купола като въоръжен пратеник. Освен това, е стар приятел на Партридж. Нали той ще приеме обратно Хейстингс?
– Виждам Фандра! – крещи Преша.
– И Хейстингс! – обажда се Брадуел.
Ел Капитан не се беше сетил да погледне към увеселителното влакче, но те са там – катерят се по релсите му като по стълба. Хейстингс е прегърбен и блед, но все така висок и мускулест. Носи някакъв вид протеза на крака, която е скрита под панталона, с изключение на металния клин, който сега представлява стъпалото му. В ръцете му има вградени оръжия. Той спира, блъскан от вятъра, захваща се за релсите и стреля по пясъчните създания. Мерникът му е точен и сваля няколко от тях. Телата им се завъртат и падат, но те са твърде много. Фандра се катери зад него. Косата ù блести като златно знаме. Тя я е вързала назад, но въпреки това няколко тънки кичура се веят около лицето ù.
– Не можеш да се приземиш – казва Брадуел, – не и там долу, сред всичките тези пясъчни създания. Така че те трябва да се качат да ни пресрещнат!
Той е прав. Хейстингс и Фандра се катерят към тях.
– Да не би да искат да качим всички? – крещи Ел Капитан.
– Вече са твърде много – вика в отговор Брадуел.
През пепелта и праха Ел Капитан вижда телата, които бягат през увеселителния парк. Брадуел е прав. Има повече оцелели, отколкото последния път, когато бяха тук. Финън е прострял краката си напред и се опитва да събере информация за оцелелите долу. Той посочва приблизителния им брой – седемдесет и двама, както и съотношението между броя на мъжете и жените и приблизителната им възраст.
– Не сега, Финън! – сопва му се Ел Капитан.
– Не сега! – крещи Хелмут.
Това означава, че още хора са рискували живота си, за да се измъкнат от града. Това е лош знак. Нещо се е случило в града. Какво ли е пък сега? Какво ли? – пита се той. Прилошава му и гърдите му се стягат от познатото остро чувство на страх.
– Нуждаем се от Хейстингс! – крещи Ел Капитан.
– Защо нападат? – пита Преша. – Музиката ги спираше. Къде е музиката?
– Не мога да я чуя от двигателя – отвръща Ел Капитан.
Музиката държеше пясъчните създания на разстояние. Това бяха просто пронизителните звуци на песента, която служеше за сигнал на увеселителния парк. „Тра-ла-ла, тра-та-та...“. Но оцелелите я използваха като възпиращо средство и я пускаха по старите високоговорители, преди да открият огън. Пясъчните създания бяха започнали да се страхуват от нея.
– Не можем да чуем музиката – казва Брадуел. – Това е всичко. Тук горе сме херметично затворени.
Ел Капитан докосва един бутон, уплътнението на един малък страничен прозорец се чупи и той се отваря на няколко инча[22]. Чува движение – вероятно Преша и Брадуел са се втурнали към отворения прозорец.