В началото се чува само свистенето на въздуха. Но после чуват вик, а после – още един.
– Освен ако не мислиш, че това е музика ... – казва тя.
– Без музиката ... – в началото той крещи, а после прошепва онова, което и тримата знаят:
– ... те ще умрат.
Ел Капитан преминава над „Лудия Джон-Джон“, но този път толкова ниско, че може да види разкривените, стопени муцуни на конете на въртележката. Сега може да различи и някои пясъчни създания, които блъскат тежките си тела в мрежата. Ударите се чуват сред стрелбата на въздушните пушки и от гърдите и раменете им се вдигат малки облачета прах. Дузина[23] от тях се опират в оградата, която се огъва под тежестта им.
В този миг оградата поддава, изскубва се от коловете и се прегъва. Пясъчните създания пропълзяват през нея и навлизат в парка.
Оцелелите започват да крещят и се изсипват от единия край на парка в другия.
– Господи! – възкликва Ел Капитан.
– Господ! – вика Хелмут.
Той чува Преша да крещи:
– Какво правиш, по дяволите!
Брадуел се втурва през вратата на кокпита.
– Влязоха вътре – казва той.
– Зная – отвръща Ел Капитан.
– Господ! – повтаря Хелмут.
– Трябва да се приближим до увеселителното влакче – казва Брадуел. – И трябва да измислим начин, по който да издърпаме Хейстингс вътре.
– И Фандра – напомня му Ел Капитан.
Преша също влиза в кокпита.
– Тя няма да дойде с нас. Няма да остави останалите. Познавам я. Има някаква причина да се катери, но не е за да избяга.
Брадуел поглежда навън през предното стъкло.
– По-добре побързай.
– Ще се доближа колкото мога повече – обещава Ел Капитан.
– Доближа – повтаря Хелмут.
Ел Капитан вкарва още въздух в камерите. Въздушният кораб моментално се накланя на една страна. Преша и Брадуел се олюляват и след това се хващат за стените. Вятърът е силен и идва от запад. Корабът се накланя по посока на него.
– Ако спусна опорите за кацане, той може да се хване за тях.
Хейстингс стига до върха на увеселителното влакче, Фандра е до него. И двамата се държат здраво. Носещият пепел вятър свири около тях.
– При този вятър просто ще е по-трудно да го вкараме вътре – промърморва Ел Капитан.
– Можеш да го направиш, Кап – уверява го Брадуел.
– Миналия път се разбих.
Господи! Наистина се разби. Можеха да загинат. Спомня си земята, която препускаше толкова близо под краката им. Той се готвеше да кацне и след това не си спомняше нищо.
– Брадуел е прав – намесва се Преша. – Можеш. Знаем, че е така.
– Знаем, че е така – като ехо отеква гласът на Хелмут.
Ел Капитан хваща по-здраво кормилото и се навежда напред. Отново прави кръг. Пясъчните създания бродят из парка. Няколко от тях са се привели над едно тяло. Дали е на някой оцелял, или на друго пясъчно създание? Съществата пируват.
Пред тях Хейстингс и Фандра чакат на върха на влакчето, дрехите им се веят на вятъра.
Изведнъж те се олюляват. Споглеждат се и после насочват вниманието си надолу.
– Какво не е наред? – пита Преша.
– Пясъчните създания – отвръща Брадуел.
Ел Капитан вижда, че те са се събрали при основата на влакчето. Блъскат се в нея с раменете си.
– Не можем да оставим Фандра – казва Преша. – Не можем да ги изоставим.
– Какъв друг избор имаме? – пита Ел Капитан.
– Твърде ужасно е да си представим по какъв начин ще умрат всички те. Твърде ужасно – очите на Преша се напълват със сълзи и тя закрива лицето си с едната ръка, а другата с куклата пъха под брадичката си.
Ел Капитан иска да я утеши, но не може. Дори и да можеше да свали ръцете си от уредите за управление, той не би я докоснал пред Брадуел.
Но точно когато Ел Капитан започва да осъзнава ужаса на случващото се – всички тези пясъчни създания, които разкъсват оцелелите в разрушения от бомби увеселителен парк, във въздуха отекват няколко плахи тона – Финън. Той възпроизвежда записа, който вероятно беше направил последния път, когато бяха тук.
Всички се обръщат и поглеждат към Финън, който усеща внезапното внимание към него и млъква.
– Финън! – крещи Преша. – Ти си го научил!
Финън гордо премигва със светлинките си.
– И може да го изсвири и по-силно, нали? – обръща се Ел Капитан към Брадуел.
– Да го изсвири по-силно – повтаря Хелмут.
– Да – потвърждава Брадуел, – но ...
– Ще трябва и да го оставим – довършва Преша.
– Почакайте, трябва да има и друг начин – протестира Брадуел.