– Но Финън може да ги спаси! – възкликва Преша. Кой знае какво се е случило с тяхната система.
– Но ние не можем да им го оставим – настоява Брадуел. – В него има важна информация. Той е единствен по рода си.
– Трябва да го направим! Те ще умрат. Имат нужда от него.
И тогава светлините на Финън започват да пулсират отново и от него се разнася мелодията – игрива, бърза и нежна.
– Отидете до вратата на кабината – казва Ел Капитан. – Бъдете готови да издърпате Хейстингс вътре и да спуснете Финън долу. Ще намеря начин да задържа това нещо неподвижно.
– Продължавай да свириш, Финън – нарежда му Преша, след което го взема и го изнася от кокпита, – колкото можеш по-силно.
– Внимавай с него – предупреждава я Брадуел и излиза след нея. Финън се е превърнал в негов спътник и стар приятел.
Финън свири все по-силно и по-силно, докато тоновете не стават остри и пронизителни, въпреки ръмженето на двигателите. Ел Капитан пуска четирите дълги крака, върху които корабът стои на земята. Хейстингс все още е кодиран за сила, подвижност и бързина. Остава им да се надяват, че той е достатъчно силен, за да се задържи, въпреки че е загубил крайника си и много кръв. Опорите за приземяване се заключват на местата си със силно бръмчене.
Ел Капитан усеща как през кабината преминава порив на вятъра. Преша и Брадуел са отворили вратата на кабината. Ел Капитан позволява на камерите да поемат още въздух. Въздушният кораб подскача и се люлее, след което се понася към Хейстингс, който се е захванал с крака за последното стъпало на влакчето и сега се люлее от ударите на обезумелите пясъчни създания в основата. Ел Капитан няма как да види дали е забавил достатъчно въздушния кораб, за да може Хейстингс да се хване за него. Това ще се случи под корпуса.
Последното, което вижда, е Фандра, която гледа към пясъчните създания отдолу, и Хейстингс, протегнал и двете си ръце към кораба.
Партридж
Въглен
Арвин Уийд води Партридж и Бекли през крилото на медицинския център. Той обяснява, че госпожа Холенбек споделя с други хора стая, която би трябвало да е единична.
– По онова време не можехме да сторим нищо повече. Разбира се, другите двама пациенти бяха преместени временно, за да ти осигурим уединение. Беше лудница – казва му Уийд. – По едно време бяхме наредили легла и в коридорите.
Това кара Партридж да усети стягане в гърдите. Той би искал да обвинява баща си за това. Но колко дълго може да продължава по този начин? Търсене на рационално обяснение – нали така го нарече Уийд и беше прав.
Има само няколко души от медицинския персонал, които разговарят над купчина диаграми. Всички врати, през които преминават, са заключени. Партридж се чувства виновен за това, че е смятал, че Форстийд преувеличава мащабите на епидемията от самоубийства. Може би просто си е търсел причина да не му вярва и да не приеме вината за случващото се.
– Госпожа Холенбек знае ли, че идвам? – пита Партридж.
– Поисках да я подготвят за посещението ти. Попитах много хора от персонала дали смятат, че тя е готова за това – обяснява Арвин. – Те смятат, че това всъщност може да е наистина полезно за нея. Както знаеш, тя те обичаше като свой син.
Партридж знае, че тя го беше приела в дома си и се държеше мило с него, но в някаква степен винаги беше имал усещането, че е в тежест.
– Тя беше добра с мен – отвръща той.
В този момент те стигат до вратата на госпожа Холенбек. Името ù е върху диаграмата, поставена в държач, закачен със скоби към затворената врата на стаята ù: ХОЛЕНБЕК, ХЕЛЕНИЯ. ЖЕНА. ВЪЗРАСТ: 35 ГОДИНИ.
Само тридесет и пет? Тя винаги е изглеждала много стара.
Уийд се колебае на няколко крачки от вратата. За Партридж е странно колко пораснал му се струва изведнъж Арвин – доктор, учен и гений. Уийд го мрази, и то от доста време насам – Партридж успя да разбере поне това от разгорещения им разговор. Въпреки това е впечатлен от Арвин – той вече изглежда като възрастен, докато Партридж има усещането за себе си, че само се преструва на такъв.
– Родителите ти трябва да се гордеят с теб – казва Партридж. Може би нарочно се бави, защото се страхува в какво състояние ще намери госпожа Холенбек. – Как са те?
Партридж може и да не е сигурен на коя страна е Арвин, но и двамата му родители бяха в списъка на майка му – Лебеда. Те бяха от добрите.
– Всъщност и двамата са настинали.
– Настинка ли? Надявам се, че не е нещо сериозно.
– Нищо сериозно – потвърждава Арвин и след това потупва Партридж по рамото. – Пожелавам ти успех там вътре.