Историята шокира Партридж. Той едва успява да промърмори:
– Не говорете така. Самоубийството никога не е решение.
– Това не беше самоубийство. Просто съм длъжник на смъртта, която отдавна трябваше да ме е взела.
Той изпада в паника. Как би могъл да поправи това.
– Мислете за сватбата ми. Искам да бъдете там – на първия ред заедно с цялото Ви семейство.
– Ти каза истината.
– Ами ако съм лъгал?
– Не лъжеше.
– Ами ако Ви кажа ... – За секунди дъхът му спира. Може ли да ù каже истината? Може ли да приеме част от вината ù, за да я запази? – И аз съм убиец.
– Ти беше твърде малък. Не разбираше какво се случва – не и по начина, по който ние го разбирахме. Не.
– Вие не разбирате – казва той. – Аз го убих. Аз съм убиец.
Госпожа Холенбек се вглежда в лицето му.
– Ти си го убил? – казва тя, но Партридж е сигурен, че госпожа Холенбек знае кого има предвид той.
– Трябваше да спра баща си – сега, след като изрече тези думи на глас, той иска да ù каже всичко. – Нямах избор. Той планираше да …
Тя притиска пръстите на едната си ръка към устата му, а с другата закрива собствените си почернели устни. В очите ù трептят сълзи. Тя поклаща глава и остава ръцете си да се отпуснат тежко на леглото. Вторачва поглед в тавана.
– Прости ни – прошепва тя. – Прости на всички ни.
Преша
Нов дим
Преша се подава навън от въздушния кораб. Тя се готви да подаде Финън на Хейстингс, който след това трябва да го даде на Фандра. После трябва да издърпат Хейстингс вътре в кораба. Вятърът навира косата на Преша в устата ù, върху бузите ù и в очите ù. Тя държи здраво Финън и се навежда по-надолу към Хейстингс, доверявайки се на здравата хватка, с която Брадуел я държи за кръста. Докосването му ù е едновременно познато и чуждо. Крилете му шумолят, блъскани от поривите на вятъра.
– Всичко е наред – успокоява я Брадуел. – Държа те. Наистина.
Финън свири толкова оглушително музиката на увеселителния парк на „Лудия Джон-Джон“, че няколко пясъчни създания вече започват да отстъпват. Но въпреки това някои от съществата продължават да се блъскат в основата на разрушеното увеселително влакче. Хейстингс е вдигнал високо ръце, а Фандра стои приведена до него и трепва всеки път, когато пясъчните създания се удрят в основата.
– По-бавно! Кажи му да се движи по-бавно! – крещи Преша срещу вятъра към Брадуел.
След спора и цялата дистанцираност помежду им усещането да му крещи беше приятно.
– Той прави каквото може – отвръща Брадуел зад гърба ù.
Тя познава лицето му толкова добре – дългите белези, веждите и миглите му, че може да си представи физиономията, която той прави в момента: изкривил лице в гримаса, докато я удържа, сбърчил чело от усилието. Тя е толкова близо, че може да види гънките по кокалчетата на Хейстингс, докато ситният пясък се удря в едната страна на лицето му, а оръжията в ръцете му проблясват.
Внезапно вятърът повдига предната част на въздушния кораб. Изглежда така, сякаш Хейстингс пада под нея. Иска ù се да пусне Финън на Фандра, като се надява, че тя ще го хване, но не смее да рискува.
– Пропуснахме! – крещи тя.
По-силното бръмчене на двигателите означава, че Ел Капитан знае за това и прави нов кръг, за да опита отново. Бяха толкова близо.
Брадуел я издърпва обратно в корпуса и двамата сядат задъхани.
– Може би той ще може да се приближи отново срещу вятъра – казва Брадуел, без да я поглежда. – Миналия път почти успя.