– Бяхме наистина близо – съгласява се Преша.
И сега, докато се чува да казва тези думи на Брадуел, ù се иска да му ги каже и за тях двамата. Бяха толкова близки, бяха толкова влюбени... А сега всичко това – дългото мълчание, напрежението, разочарованието. Иска ù се да се върне вълнението, което изпитваше, когато той се приближеше до нея, вместо сегашния трепет на страхопочитание. Това, че седи до Брадуел, трябва да я кара да се чувства уверена и щастлива, дори когато ù предстои да увисне извън кораба на стотици стъпки от земята.
– Този път ще успеем – уверява я Брадуел.
Преша кимва. Но за тях двамата няма надежда, нали? Тя поглежда назад към увеселителния парк, наподобяващото на гигантска разрязана змия влакче и сивия хоризонт. Това беше домът на Фандра и Преша ще ù помогне да го спаси. На Преша ù липсва нейният дом – колкото мръсен и опустошен да е той. Тя вече почти се е прибрала у дома и това ù доставя странно успокоение.
Въздушният кораб се движи, приближавайки се към протегнатите ръце на Хейстингс.
Преша отново застава пред отвора и се навежда към Хейстингс, докато силните ръце на Брадуел са върху бедрата ù. Въздушният кораб за кратко се накланя нагоре и след това спира почти напълно, което позволява на Преша да пусне Финън на десетина сантиметра надолу в ръцете на Хейстингс.
– Той го хвана! – крещи тя.
Хейстингс бързо се обръща, а малката черна кутия продължава да свири натрапчивата мелодия. Той я подава на Фандра. Казва ù нещо и тя вдига поглед към него, докато вятърът запраща в лицето ù пясък, прах, пепел и разрошената ù коса. Фандра се усмихва, а Хейстингс се обръща и скача върху един от краката на въздушния кораб. Той балансира върху него в продължение на няколко мига, след което поглежда към Преша, готвейки се да се метне към нея.
– Когато преброя до три – казва той.
Тя кимва.
Брадуел я хваща по-здраво.
– Едно, две, три.
Хейстингс се залюлява от опората на кораба и се хваща за ръката на Преша. Тя започва да го дърпа с всички сили. Ръцете на Брадуел се огъват и той я придърпва към гърдите си. Земята отдолу се размазва. Вятърът изпълва дробовете ù, шумът на кораба е нетърпим и отеква в ушите ù. В погледа на Хейстингс се чете уверена решителност и тя усеща дълбоко в себе си собствената си сила, докато двамата с Брадуел дърпат Хейстингс към безопасността на въздушния кораб. Преша е като свързващо звено, което спасява Хейстингс от небето и после от земята. Брадуел дърпа и двама им, докато не влизат изцяло вътре, след което пада назад върху огромните си криле и Преша се озовава върху него.
Хейстингс се претъркулва вътре и металната му протеза изтраква по пода.
– Хайде, Кап! Той е при нас – изкрещява Брадуел. – Тръгвай!
Хейстингс се изправя и бързо се връща при отворената врата на кабината. Той вдига ръка и след това я отпуска. Сяда на пода на кораба, обляга се на стената и сгъва здравия си крак.
Брадуел затваря вратата на кабината, заключва я и сяда на ръба на стола.
Преша бързо отива до страничния илюминатор. Пясъчните създания тромаво се отдалечават от музиката на Финън и влачат телата си обратно през съборената ограда. Тя вижда Фандра. Погледите им се срещат. Преша разтваря дланта си върху малкото, кръгло стъкло на прозореца. Фандра ù кимва и се усмихва. Устата ù оформя беззвучно „Благодаря ти!“. Преша иска да спре времето, да се довери на Фандра, да ù разкаже всичко, но въздушният кораб увеличава скоростта си и се накланя наляво.
– Всички добре ли сте? – крещи Ел Капитан.
– Добре? – вика Хелмут.
– Всички сме добре – с облекчение потвърждава Брадуел.
– Толкова се радвам, че успя – казва Преша, обръщайки се към Хейстингс.
Тя вижда част от протезата му. Преша се беше специализирала в правенето на протези, докато беше в щаба на ОСР и е наясно, че ставите не са много гъвкави, но протезата е изработена здраво. Долната част на крака е направена от две парчета метал, извити във формата на дъга. Тя си казва, че в един разрушен увеселителен парк човек може да избира измежду много части.
– Успях, да – отвръща Хейстингс, все още задъхан. – Но нещата не са наред. Не всички са добре.
Брадуел се навежда напред.
– Защо сега в увеселителния парк има повече оцелели? – пита той.
– Трябваше да напуснат града – обяснява Хейстингс. – Там вече не беше безопасно.
– Никога не е било безопасно – напомня му Преша.
– Сега е по-лошо. Има нови нападения.
– Какви нападения? – пита Брадуел.
– Нападения на Специалните сили, и то на войници, които не са наистина кодирани. Несретниците казват, че Куполът изпраща войници, които са още само момчета и са просто понапомпани малко. Срастванията с оръжията им са все още толкова груби, че кожата около тях се набръчква – Хейстингс мъчително преглъща. – Тревожа се за онова, което става в Купола.