– Добре – казва Партридж. – Да продължаваме. Отведи ме при бебетата.
Арвин повиква Бекли и – без да разговарят – те заедно тръгват по коридорите и след това към асансьор, водещ към друг етаж.
Влизат в коридор, в който са наредени пазачи – по един на всеки петдесет стъпки. Партридж си спомня миризмата – сладникав мирис на почистващи препарати.
– Защо са всички тези пазачи?
Бекли поглежда пазачите и остава близо до Партридж.
– Този етаж е запазен за специалните случаи – отвръща Уийд.
– В какъв смисъл „специални“?
– Хората, които заслужават втори шанс – отново гласът на Уийд звучи пресилено. Дали си мисли, че може да бъде записан? Тогава Уийд спира и се обръща към него:
– Искаш ли да се върнеш, Партридж? Това може да се уреди.
Партридж има усещането, че това е постановка. Той казва онова, което Уийд му прошепна да каже:
– Искам да видя бебетата.
Уийд кимва, без да показва какъвто и да е намек за чувства.
Започват да вървят и скоро завиват по коридор, от едната страна на който са наредени прозорци. Партридж отива до стъклото и вижда редици миниатюрни инкубатори. Бебетата са толкова малки, че могат да се съберат върху мъжка длан. Някои спят, други ритат. Устите на някои от тях са отворени и те плачат, но прозорците най-вероятно са звукоизолирани, защото той не чува нищо. Вътре в бебешките инкубатори и над тях има екрани, на които се появяват човешки лица. Лицата гледат внимателно бебетата: те се усмихват и премигват, устните им също се движат, сякаш пеят.
Една сестра минава покрай единия ред, а после и покрай следващия.
Партридж докосва стъклото и то е топло.
– Какво ще стане с тях?
– Ще бъдат отгледани в идеално структурирана среда, където ще получат най-доброто образование, физически способности и обич.
– А родители, които да ги обичат?
Уийд не отговаря. Той хвърля поглед през рамо, сякаш с тях има още някой друг.
– Готов ли си да те изведат от тук?
Партридж си мисли за Лайда и тяхното бебе. Има чувството, че се намира на влак, който се отдалечава бързо от тях – годежът, сватбата ... Как ще слезе от този влак?
И тогава в далечината по коридора отеква вик.
– Какво беше това? – пита Партридж.
– Какво беше кое? – отвръща Арвин, след което повтаря отново:
– Мога да наредя някой да те изведе от тук.
Партридж не му обръща внимание и бързо тръгва по посока на звука. Бекли го следва. Пазачите се сковават и слагат ръце върху оръжията си, но не ги изваждат.
Когато Партридж завива зад ъгъла, един пазач се протяга и го хваща за ръката. Неколцина други блокират коридора, застанали един до друг.
– Свали си ръката от него – казва Бекли на пазача.
– Сър? – обръща се един от пазачите към Уийд. – Трябва ли да го спрем?
– Неговите пълномощия са по-високи от нашите – отвръща Уийд. – Ако настоява да продължи, може да го направи.
Разнася се нов писък.
– По дяволите! – извиква Партридж. – Настоявам да продължа!
Пазачът отпуска хватката си. Останалите охранители се отдръпват, за да го пропуснат.
– Все още ли измъчвате хора? – обръща се Партридж към Уийд. – Това ли имаше предвид, когато каза, че давате втори шанс на някои хора?
– Протоколите, създадени от баща ти, са все още действащи. Не можем да спрем всичко. Нали не искаш сега, когато ти си шефът, нещата в Купола просто да спрат?
– Дявол да го вземе, Уийд! Няма да има повече мъчения!
– Враговете на баща ти могат да станат твои.
– Не ми пука. Край с това, спри го! Форстийд знае ли за него?
Уийд кимва.
– Той ръководи всекидневните операции, докато ти ... – той спира, търсейки подходящата дума – се справиш със скръбта си. Да не говорим за предстоящата ти сватба – ти си зает.
– Аз не съм статуя, която да показват на сватби и възпоменателни церемонии, Уийд. Аз съм шефът, ясно ли е?! Аз ръководя всичко! Кажи на Форстийд, че искам среща.
Отпред се чува нов писък. Партридж се затичва по посока на него. Подминава големи, празни стаи с рафтове, пълни с тазери[24] и малки, странни уреди, които са му непознати. В някои от стаите има камери, други са празни. В някои има метални подноси с наредени върху тях спринцовки и белезници, закачени към стената.
– Правиш още промени. Нима не знаеш как реагират тези хора на промените? – предупреждава го Уийд.
Партридж се обръща към него:
– Кой си ти, Арвин Уийд? Кой, по дяволите, си ти? Искаш всичко това да продължи ли? Защо? Просто от уважение ли?
Разнася се поредният писък – гърлен вик на мъж, който е недалеч. Партридж се затичва към една врата. Тя е заключена.