Брадуел е първият, който го изрича:
– Да ги сравним със земята.
– Бактерията е дар – казва Ел Капитан. – Получихме дар.
Той усеща придърпването от дебелата лента, която придържа на мястото ù кутията, съхраняваща бактерията.
– Дар – повтаря Хелмут.
– Не – възразява Преша. – Трябва да говорим с Партридж. Нещо се е объркало. Той не би сторил това. Зная го.
Този път има някой, който я подкрепя, без да се колебае.
– Партридж никога не би позволил това да се случи – казва Хейстингс. – Познавам го. Бяхме приятели. Доверете ми се.
– Били сте приятели – натъртва Ел Капитан. – Зная от личен опит какво представлява властта и какво може да стори с главата ти. Тя те изкривява.
– Изкривява – повтаря Хелмут.
Той знае за какво говори Ел Капитан. Беше усетил тежестта на постъпките му върху себе си.
– Трябва да се опитаме да влезем вътре. Да се придържаме към плана – казва Преша.
– Това никога не било моят план – възразява Брадуел.
– Да, но беше моят – настоява Преша.
Брадуел отива до нея.
– Усещаш ли миризмата във въздуха? Знаеш ли каква е тя?
Тя поглежда Ел Капитан и Хелмут, а след това и Хейстингс.
– На дим.
– Не – поклаща глава Брадуел. – Каква миризма се носи в този дим?
– Не го прави – казва му Ел Капитан.
– На коса и плът. Това гори, Преша. Колко пъти ще прощаваш? Колко пъти ще попадаш в капана на това да мислиш, че можем да се разберем разумно с тях? Те са убийци. Партридж или е твърде слаб да ги спре, или е един от тях. И в двата случая ...
– Ти също си син на баща си, Брадуел – казва му Преша, – и на майка си. Те не са се опитвали да убият Уилъкс. Вярвали са в истината. Тя е била тяхната религия, нали? Ти сам го каза. Вярвали са, че тя ще направи хората свободни. Ти не вярваш ли в това?
Брадуел затваря очи и оставя крилете си да уловят изпълнения с дим вятър и леко да се разтворят над гърба му.
– Не – отвръща той. – Вече не зная в какво да вярвам.
Преша пъхва главата на куклата под брадата си и закрива уста с другата.
– Не мога да отида сама – казва тя.
– Нека засега да останем заедно – предлага Ел Капитан. – Поне докато не разберем срещу какво сме изправени и не успеем да се ориентираме.
– Срещу какво сме изправени – боязливо повтаря Хелмут.
Преша не изглежда убедена.
Ел Капитан опитва друг подход.
– Има хора, които се нуждаят от нас тук, Преша. Нали искаш да им помогнеш? Искаш да намериш Уилда и останалите хлапета. Нали?
Тя поглежда лицето на куклата. Накланя я така, че очите ù да се затворят. Дали не се страхува, че те са мъртви? Дали не се страхува, че е твърде късно да занесе лекарството в Купола, да открие децата и да ги спаси?
– Не мога да те оставя да отидеш в Купола – казва Брадуел. – Не мога да те оставя.
Ел Капитан поглежда Преша. Вижда, че тя е изненадана. Тя поглежда към Брадуел, след това към Ел Капитан и Хейстингс и след това бързо извръща очи от всички тях. Дали току-що не ù направи някакво признание – може би в любов? На Ел Капитан му призлява.
– Преди да тръгнем– казва Преша, – се носеше слух, че Кап е издигнал медицински палатки в града. Когато предният пост е бил изгорен, това е било най-логичното място, на което да отведат децата.
Медицинските палатки ги няма. Това е истината, но Ел Капитан не я изрича. Може би Преша знае това или може би живее с надеждата, че не е така.
– Добре – казва той. – Да започнем от там.
Но Ел Капитан знае, че вероятно само печели малко време, преди тя да напусне всички тях, за да тръгне по своя път.
Преша
Търсене
Преша вече е решила да се раздели с тях. Когато настъпи подходящият момент, ще се измъкне. Така ще е по-лесно. Няма да има спорове, нито караници. Трябва да открие Партридж. Трябва да разбере истината.
Когато Брадуел я попита дали знае на какво мирише вятърът, на нея ù се искаше да се завърти и да го зашлеви. Тя си спомня миризмата на горяща плът и коса от дните, когато ОСР беше на власт, както и от ранното си детство – от Детонациите. Беше заровила тези спомени толкова отдавна, но сега си спомня пожарите, които бяха по-лоши от тези, защото бяха подхранвани от радиацията или просто взривовете бяха направили всичко много по-лесно запалимо. Огнените бури изпепеляваха всичко и караха хората да се хвърлят във водата – хора, които вече са полумъртви. Дядо ù я притискаше към гърдите си и, останал с един крак, пълзеше през останките. Помогна ù да премине през река, задръстена от мъртъвци.