Преша си представя ръцете им, отрупани с оръжия, които са твърде големи за все още слабото им телосложение.
– Внимавайте – предупреждава ги мъжът. – Там, отвън има още от тях. Не са много, но имат добро зрение.
Преша продължава да вика Уилда, докато вървят сред сергиите на Черния пазар, които са така изгорели, че от тях не е останало нищо сред брезентите, каруците и навесите. Всички стоки са така обгорели, че са неразпознаваеми, струпани на купчини. Оцелелите ровят из тях.
Преша чува скимтене. Отива до купчина камъни, която някога е била къща, направена от нечии ръце, и започва да копае.
– Тук има някой жив – изкрещява тя и останалите идват. Те не стъпват върху купчината останки – тежестта им е твърде голяма. Но вземат камъните от нея, след като тя ги повдигне.
– Чувам глас – извиква тя.
Лицата на Ел Капитан и Хелмут са омазани с пепел. Лицето на Брадуел е почервеняло от студа. Досега Хейстингс не е плакал – може би е програмиран така, но изглежда объркан и покрусен.
Тя започва да копае по-близо до стоновете. Дали когато махне последния камък, няма да види Уилда? Тя бръква под един камък и го разклаща, преди да го измъкне.
Отдолу се появява лицето на жена – бледо, с посинели устни. Тя широко отваря уста и след това очите ù се изцъклят. Мъртва е, но отнякъде се чува скимтене. Възможно ли е тази жена да е била една от медицинските сестри на децата?
– Уилда! Уилда! – вика Преша, макар да знае, че това не може да е Уилда. Или може?
– Преша! – вика я Ел Капитан.
Гласът му звучи предупредително. Може би знае, че сърцето ù е изцяло погълнато от това да намери момичето.
Тя е извадила достатъчно камъни, за да види малко сиво кученце. То гледа нагоре към нея с широко отворени очи и трепери. Жената е пазела кученцето и го е притиснала плътно към тялото си. Преша бърка вътре и подхваща животинчето под костеливите му ребра. Повдига го, почесва го по ушите и веднага щом слиза от останките, кученцето се измъква от ръцете ù и се стрелва нанякъде.
Ръцете ù са празни. Сърцето в гърдите ù се свива. Тя сяда долу върху пръстта.
Брадуел идва при нея.
– Сега вече готова ли си?
– Какво?
– Не видя ли достатъчно?
Гади ù се и се чувства замаяна.
– Ако вляза вътре, намеря Партридж и се опитам да разбера какво става там, и стигна до лабораториите, и ги накарам да започнат да работят върху лекарството, докато всички вие продължавате да търсите ... Просто продължавайте ... да търсите Уилда и... – въздухът не ù стига, сякаш гърлото ù е започнало да се стяга.
Тя слага ръка върху гърдите си.
Брадуел хваща главата си с две ръце.
– Преша, след всичко, което видяхме, след всички тези мъртви тела и разрушение, ти искаш да влезеш вътре и да се опиташ да разбереш какво става?! Мисля, че ние знаем какво става там. Партридж трябва да бъде спрян. Той е по-лош от баща си – независимо дали е твърде слаб да спре това, или той самият го е наредил.
– Трябва да се опитаме да говорим с него – поклаща глава тя. – Трябва да се опитаме да помогнем на децата.
– По дяволите, Преша! – избухва Брадуел. – Уилда и останалите деца са мъртви.
Въздухът около нея сякаш се разтрошава на хиляди парченца. Тя премигва, изпитвайки усещането, че през главата ù е преминал токов удар.
– Уилда е мъртва – прошепва Брадуел.
– Не знаеш дали това е така – протестира Преша, но гласът ù е тих. Тя поглежда към Ел Капитан. – Кап, кажи му.
Ел Капитан свежда поглед към земята и тя разбира, че и той мисли, че те са мъртви.
Преша се изправя и сграбчва Ел Капитан за ръкавите на палтото му.
– Откога ... Откога го криеш от мен? Кап, кажи ми. Откога?
– Никога не съм мислил, че шансовете са много големи – отвръща той. – Но мъртвите ставаха все повече и повече...
– Млъкни! – тихо му казва тя.
– Преша – започва Ел Капитан, – трябва да послушаме Брадуел. Той е...
– Млъкни! – казва му Хелмут.
Уилда и децата не може да са мъртви. Те са се изгубили – това е всичко. Преша започва да плаче и се отдалечава от тях към една преобърната пазарна сергия. Уилда умее да оцелява също като нея. Ако тя е мъртва, то някаква част от Преша също ще умре с нея.
– Не – казва тя, обръщайки се отново към групата. – Не знаете дали са мъртви. Не можете просто да се откажете от тях.
Брадуел поклаща глава.
– Нека просто продължим – казва тя.
И те го правят, но отново единственото, за което трябва да се погрижат, са още мъртъвци. Брадуел, Ел Капитан и Хейстингс изваждат от останките едно мъртво групи – двама широкоплещести мъже. Всички те са погълнати от работата – дори и Хелмут.