Преша знае, че единственият начин, по който наистина може да помогне на хората си, е да занесе мускала и формулата в Купола. Тя им хвърля един последен поглед – към Ел Капитан със залепналия за гърба му Хелмут, към лъскавите, черни криле на Брадуел и Хейстингс, който носи голямата част от теглото на групито. След това се обръща към една уличка и бързо се отдалечава. Не тича. Това би приличало твърде много на бягство. Завива по една улица, а после по друга.
Гласовете на мъжете и жените, които викат децата си, отекват по улиците и се припокриват едни с други. Тези на децата също. Изгубени деца. Виковете им не си приличат. Гласовете сякаш стават все по-силни, по-настоятелни. „Уилда, Уилда, Уилда!“ – тя не може да отвори уста и да извика името ù. Това ще я накара да се пречупи. Вместо това името на момичето отеква в главата ù.
Тя вижда едно момче, което изглежда около дванадесетгодишно. Трудно е да се каже със сигурност. Растежът на оцелелите често спира. То също върви бързо, макар че единият му крак се е сраснал на възел, сякаш колянната му става е наполовина от метал, който е ръждясал и блокирал. Едната страна на лицето му изглежда с пресни следи от изгаряне. То не вдига поглед. Когато се разминават, тя му казва:
– Извинявай, би ли ми направил една услуга?
– В света нищо не е безплатно – отвръща то. – Какво ще ми предложиш в замяна?
Тя притежава ценни неща – мускала, формулата, но те не значат нищо за него. Започва да тършува в джобовете си. Изважда една консервна кутия с месо.
– Имам нужда от куриер.
Момчето поглежда алчно консервата.
– Какво е съобщението? И за кого?
Партридж
Хапче
Партридж се втурва по коридора на жилищната си сграда, пришпорван от адреналина. Иска му се да удари Форстийд по същия начин, по който го направи с Арвин Уийд, но от това не би имало голяма полза. С Форстийд трябва да се държи рационално – твърдо, непреклонно и спокойно.
И по дяволите, кой изобщо е Арвин Уийд? Уийд му помогна да осъществи убийството и въпреки това, продължава да изпълнява желанията на един мъртъв човек. Но тогава Партридж си спомня времето, прекарано в тайната стая на баща му. Дали и той просто не изпълнява желанията на мъртвия си баща?
Бекли подтичва, за да върви едновременно с него. Не разговарят помежду си. Партридж изкрещява надолу по коридора към пазача, който стои пред вратата:
– Форстийд тук ли е?
– Още не – отвръща пазачът и му отваря вратата.
Партридж и Бекли влизат във всекидневната, където един доктор дава инструкции на някаква медицинска сестра.
– Гласингс тук ли е? – пита Партридж.
– Здравей, Партридж – поздравява го докторът.
– Къде е той? – пита Партридж, подминава ги и тръгва по коридора към спалните.
Чува как Бекли нарежда на доктора да остане на разположение.
Партридж не е сигурен защо, но очаква да са сложили Гласингс в неговото легло. След това чува остра кашлица, идваща от старата спалня на баща му, чиято врата е държана винаги затворена, откакто беше пристигнал тук след смъртта му.
Той отива до вратата, слага ръка върху дръжката, но не я завърта. Застива на мястото си, разтревожен за момент дали баща му не е от другата страна. Все още му се струва, че Уилъкс е жив и няма да се изненада, ако го намери да седи в леглото си и да чете доклади с възглавници, подпъхнати под гърба му.
– Спри – казва си Партридж на глас. – Той е мъртъв. Той е вече мъртъв.
Завърта дръжката и отваря вратата. Стаята е осветена само от една лампа на нощната масичка. Гласингс трепва, сякаш очаква някакви непознати, които ще го измъчват.
– Само аз съм – казва Партридж.
Лицето на Гласингс е смазано, ръцете му са покрити със синини. Сега и двата му крака са в гипс, подпрени върху възглавници, които да ги държат по-високо от сърцето му. Стаята мирише на мехлеми и тампони със спирт. Дишането му е плитко и изострено. Той накланя главата си, за да може да вижда изпод подпухналите си клепачи.
Партридж се приближава до леглото и сяда на ръба. Странно е да вижда изпочупеното и пребито тяло на Гласингс в леглото на баща си, а главата му, облегната върху неговите възглавници.
– Ще останеш тук с мен, докато се възстановиш напълно.
Гласингс отваря уста и прошепва:
– Няма да се възстановя.
– Разбира се, че ще се възстановиш.
Но Гласингс не изглежда просто пребит. Той изглежда дребен и болен. Партридж вече се безпокои дали учителят му не е прав.