Партридж
Удобно кресло
Партридж плъзга ръка по стената на коридора, докато върви към всекидневната. Той чува в главата си дрезгавия глас на Гласингс: Не му позволявай да разбере, че ти знаеш. Атакувай го, когато най-малко очаква. Прави се на глупак.
Партридж никога не е бил умник. Седж печелеше всички награди в училището – и спортни, и академични. Партридж беше слабият по-малък брат със средни оценки. Частта за коментари на картата му за доклади беше пълна с евфемизми[28] за разочароващите му постижения. Ако се беше старал малко повече... Как някой би могъл да каже на Уилъкс, че неговият син е неспособен?
От друга страна, Арвин Уийд беше дете гений. Дали желаеше смъртта на баща му? Дали е на тяхна страна? Партридж не е сигурен, че може да се довери на Арвин Уийд. Вече не е сигурен на кого изобщо може да се довери.
Той влиза във всекидневната. Бекли стои до входната врата. Докторът си е тръгнал, но сестрата седи на масата в трапезарията и подрежда в папка всички медицински документи на Гласингс. Бекли казва нещо на сестрата и тя отвръща:
– Сега ще ида да проверя как е – след което изчезва.
Партридж открива Форстийд да седи в любимото кресло на Уилъкс – онова, в което никога не беше позволявано да сяда никой друг. Вероятно го беше преместил от ъгъла на стаята по-близо до масичката за кафе.
– Това беше любимият стол на баща ми – отбелязва Партридж. – Удобен е, нали?
Форстийд понечва да се изправи.
– Не, не – спира го Партридж. – Не ставай.
Форстийд потрива кожата на облегалките за ръцете.
– Баща ти имаше добър вкус.
Партридж сяда на по-малко царствения стол на няколко крачки разстояние.
– Как вървят нещата? – пита той.
– Ти поиска да се срещнем. Мислех, че има неща, които искаш да обсъдим.
– Чух, че има нападения над оцелелите.
– Имахме основание да предполагаме, че несретниците трябва да бъдат усмирени.
– Искам това да спре.
– Какво? – пита Форстийд, сякаш не е чул добре.
– Искам усмиряването да спре – бавно повтаря Партридж.
Форстийд се размърдва в стола и кръстосва крака.
– Аз съм този, който ръководи отбраната.
– А аз ръководя теб.
– Или поне така изглежда – усмихва се Форстийд.
– Какво би трябвало да означава това?
Форстийд вади от джоба си малък джобен компютър. Той обръща екрана към Партридж. На екрана се вижда лицето на Партридж. Той е в медицинския център, до леглото на госпожа Холенбек. Партридж знае какво ще последва. Форстийд натиска бутона и Партридж вижда кратък запис на своето признание:
– Ами ако Ви кажа ... – ето я паузата, моментът, в който Партридж можеше да избере да замълчи, но вместо това казва:
– И аз съм убиец.
– Ти беше твърде малък. Не разбираше какво се случва – не и по начина, по който ние го разбирахме. Не – отвръща госпожа Холенбек.
– Вие не разбирате – казва той. – Аз го убих. Аз съм убиец.
Госпожа Холенбек също е в кадър – изпитото ù лице, черната ù от въглена уста:
– Ти си го убил?
И тогава той изрича думите, които са неговото проклятие:
– Трябваше да спра баща си. Нямах избор. Той планираше да ...
– Спри го! – изкрещява Партридж. Той не иска да чуе следващите думи на госпожа Холенбек, но Форстийд е твърде бавен и тя все пак ги казва: Прости ни. Прости на всички ни.
– Това се нарича „отцеубийство“ – отбелязва Форстийд – и хората ще се заинтересуват от него. Мислиш ли, че Куполът иска да бъде управляван от един убиец?
На Партридж започва да му се гади от гняв и срам.
– Ти обаче знаеше. Ти улесни това да се случи, нали?
– Как можех да предвидя, че наистина ще го направиш? Да убиеш баща си е нещо, което предполага една дълбоко покварена душа. Не знаех, че твоята душа е такава.
– Може би си ме подценил.
– Не. Ти ме подцени, Партридж. Ако покажа това на хората, те ще поискат екзекуцията ти.
– Това ли е твоят план?
Форстийд поклаща глава и се засмива.
– Ако има нещо, което съм научил от работата с баща ти, то това са предимствата да бъдеш кукловод, а не кукла.
Партридж разтрива кокалчетата си. Много му се иска да удари Форстийд, да изтръгне джобния компютър и да унищожи клипа. Но той знае, че има множество други копия. Форстийд не е идиот. В момента Партридж е безсилен.
– Така че нека се престорим, че тази среща е минала добре. Ще спра укротяването на несретниците – все едно следвам заповедите ти. Дори ще спра и програмата за мъчения, която ти прекъсна. А ти ще продължиш приготовленията за сватбата си. Ще се съсредоточиш в това да се занимаваш с блендери и опитване на торти. Надявам се, че осъзнаваш всичко, което ти казвам, Партридж. Защото, ако не правиш каквото ти кажа ...