– Какво? – Партридж усеща как кръвта нахлува в лицето му.
– Нали знаеш за колекцията от врагове на баща ти, всички заключени в замръзналите си камери? Неговите „малки реликви“?
Партридж извръща глава. Той не може да гледа мургавото лице на Форстийд и блестящите му зъби.
– Знаеш ли защо баща ти държеше най-големите си врагове живи?
Партридж поклаща глава. Той не иска да знае.
– От време на време ги изваждаше от там, за да ги измъчва, за да си спомни добрите стари времена. Понякога просто му идваше настроението за това. Аз вярвам, че хората трябва да бъдат наказвани за престъпленията им. И ако престъплението е наистина ужасяващо, смятам, че и наказанието трябва да бъде болезнено – Форстийд се навежда напред. – Кой знае? Може би един ден и аз ще имам своя собствена колекция от „малки реликви“.
– Нямам търпение това да се случи.
Форстийд потрива отново кожата на облегалките на креслото и се изправя.
– Е, беше ми приятно. Трябва пак да го направим в скоро време.
– Да – отвръща Партридж. – Наистина скоро.
Ел Капитан
Момче
В началото Ел Капитан мисли, че хлапето ги следва, защото е изгубено и объркано и няма къде другаде да отиде. Той не обръща внимание на тромавата, накуцваща с единия крак фигура с наполовина изгорено лице. Търсят сирачетата, макар той да знае, че те най-вероятно са мъртви. Въпреки това, не се нуждаят от още изгубени души, които да се прилепват към тях.
Обаче сърцето не му дава да каже на хлапето да се разкара – все още не.
Но тогава Брадуел казва:
– Къде е Преша? Не съм я виждал от известно време.
Ел Капитан и Хелмут се оглеждат наоколо. Все още вали силно и вятърът носи дъжда по улиците. Хейстингс замръзва и започва да души въздуха.
– Хейстингс – обръща се към него Брадуел, внезапно загрижен, – къде ли е отишла?
Хейстингс се покатерва върху някакви останки, за да може да вижда по-добре.
– Хейстингс! – нетърпеливо повтаря Брадуел.
Тогава момчето се приближава. То подръпва ръкава на Ел Капитан.
– Не сега – казва Ел Капитан.
Момчето се отдръпва уплашено, но след това казва:
– Нося съобщение от нея.
– От кого? – пита Брадуел и се приближава до момчето, което се страхува от едрото му тяло и големите криле. То отстъпва няколко крачки и се налага Ел Капитан да се намеси. Той прикляква на едно коляно и заговаря с тих глас:
– Кажи ни – подканва го той.
– Кажи ни – повтаря Хелмут с напевен глас.
– От онази, която търсите. Преша Белз.
Изрича цялото ù име, което тук означава много. Хейстингс слиза от развалините и всички се приближават малко повече един към друг.
– Какво е съобщението? – пита Ел Капитан.
– Трябвало е да си тръгне. Трябвало е да замине.
– Къде? – изкрещява Ел Капитан.
– Знаем къде! – крещи в отговор Брадуел.
– Къде? Къде? – повтаря отново с напевния си тон Хелмут на момчето.
– Не каза. Каза ми, че вие ще знаете.
– Знаем – отвръща Хейстингс.
– Тя каза, че ще ви изпрати съобщение, щом стигне там – продължава момчето. – Каза, че ще намери брат си и той ще ù помогне да го изпрати.
– Какво съобщение?
– Тя каза, че ще ви каже дали да го разрушавате, или не. Каза, че ще разберете какво има предвид и че ще нарисува рисунка в съобщението.
– Рисунка на какво? – пита Ел Капитан.
– Не ми каза, но каза, че по рисунката ще разберете, че съобщението е от нея.
– Видя ли какво направи? – крясва Ел Капитан на Брадуел, докато той прокарва ръце през мократа си коса и се отдръпва от хлапето.
– Видя ли какво направи? – каза Хелмут, насочвайки обвинителния си тон към Ел Капитан.
– Поне веднъж послушай брат си – казва Брадуел и изтърсва дъжда от крилете си.
– Ти ù каза, че не може да отиде там. Държеше се с нея така, сякаш е твоя собственост – изкрещява Ел Капитан и се изправя отново. – Тя си тръгна така, за да не ù се налага да се кара с теб.
Момчето отскача назад, прикляква зад някакви камъни, изпънало единия си крак настрани, и започва да ги наблюдава.
– Ти беше готов да ù позволиш да тръгне – отвръща Брадуел. – Би ù позоволил да прави каквото пожелае, защото искаш тя да е влюбена в теб.