– Вижте, мислих за това. Какво толкова лошо би имало, ако съветът се състои от хора отвътре и от хора отвън?
Той, Лайда и Преша могат да участват в този съвет, заедно с Брадуел и Ел Капитан. Могат да осъществят истински напредък.
– Господи! – възкликва Форстийд, отива до вратата, проверява дали тя е заключена и след това сяда на масата.
– Какво лошо би имало в такъв съвет? Какво лошо би имало в това да осъществим известен напредък? – продължава Партридж. Трябва да има напредък. Това беше основната причина да се предаде на Купола. Затова уби баща си – за да се бори за някаква надежда.
– Не, не и не – тихо се възпротивява Хопс. – Това са твоите хора, Партридж – хората от Купола. Те харесват нещата да са нормални и последователни. Не можеш да се намесиш в живота им и да го обърнеш наопаки.
На Партридж му се иска да стане и да обърне масата. Той скръства ръце на гърдите си, за да се опита да сдържи бясно туптящото си сърце:
– Защо не? Може би това е единственият начин, по който ще успеем да възстановим нещата.
Форстийд се засмива.
– Какво е толкова смешно? – Партридж изпитва внезапна омраза към Форстийд. Лицето му почервенява от гняв. Щеше да е по-добре Форстийд да го беше ударил или поне да беше оспорил думите му. Но да му се присмива ...
– Като изследовател бих искал да ти обясня, че онова, което наричаш „лъжа“... – започва Хопс.
– Термин, с който аз дълбоко не съм съгласен – намесва се Пърди.
– Тази лъжа – продължава Хопс, като прави във въздуха жест за кавички – създаде основата, която позволява на хората да приемат себе си, да могат да се гледат в очите, да се обичат един друг и да продължават. Ако премахнеш това, тогава...
– Тогава какво? – пита Партридж.
– Ако ги лишиш от тяхната лъжа, те ще се самоунищожат – усмихва се Форстийд. – Ето какво. Какво ще кажеш за малко състрадание към хората вътре в Купола, а?
В стаята настъпва тишина. Тези мъже няма да бъдат на негова страна. Има други хора в Купола, които би трябвало да са на страната на Партридж – Лебедът например. Те са онези, които планират да сложат властта в неговите ръце – планът, който майка му се беше опитала да задейства отвън. Къде, по дяволите, са те сега? Партридж се нуждае от някакви подкрепления. Дори не е сигурен дали Форстийд казва истината. Дали лъжата държи тези хора заедно, или той просто се опитва да накара Партридж да мълчи?
– Искам да се срещна с Гласингс – казва Партридж.
– Гласингс? – повтаря Хопс.
– Старият ми учител по история на света.
Гласингс е един от тайните водачи на спящите клетки, които са част от Лебеда и човекът, осигурил хапчето, с което Партридж уби баща си. В известна степен Гласингс е този, който го беше въвлякъл в това. Би искал поне той да се появи отново в живота му.
– Защо искаш да се видиш с него? – пита Форстийд.
„Дали името на Гласингс го е разтревожило?“ – мисли си Партридж.
– Имам някои въпроси за световната история – бързо успява да излъже той. – Би ни помогнало, ако знаем как са действали другите водачи. Не мислите ли?
– Баща ти беше велик водач. Какво повече ти е нужно? – казва Пърди и нервно се усмихва.
На Партридж му се иска да накара Пърди да уреди среща с Гласингс, но не му харесва подозрителния поглед в очите на Форстийд. Затова въздъхва тежко, сякаш е отегчен.
– Още колко такива церемонии ще има? – пита отново той.
Пърди преглежда отново графика си. Набира дати и брои на глас до седем.
– Това е всичко. Общо седем възпоменателни церемонии. Не е зле.
– И след това можем да изкараме новата история – раздялата между теб и Айралийн и новината за новата ти любов, Лайда – казва Хопс. – Ще съобщим за бебето два месеца след това.
„Дали просто няма да продължат да отлагат?“ – безпокои се Партридж.
– Новата история за Лайда ще излезе скоро, нали? След дни, а не след седмици.
– Разбира се – уверява го Хопс.
– Просто излез там, отвън и си кажи репликите, Партридж. Позволи им да засвидетелстват своето уважение – добавя Форстийд.
– Добре, но без Айралийн – предупреждава ги Партридж. – Тя, така или иначе, се нуждае от почивка. Просто я изпратете у дома, ясно ли е?
Той е загрижен за Айралийн. Тя е подложена на голямо напрежение, чувства се наблюдавана под лупа и знае, че ролята ù ще се промени. Партридж я увери, че тя винаги ще има място в живота му като приятел, както и уважавана роля в обществото, но той просто още не знае как ще стоят нещата.
– Все още не можем да обещаем нищо за Айралийн – отвръща Хопс. – Знаеш, че там има много неизвестни фактори.