– Искаш тя да е влюбена в теб – студено казва Хелмут на Брадуел.
– Какво каза, Хелмут? – пита Брадуел.
– Хелмут иска да каже, че ти искаш тя да продължава да те обича, за да можеш да я накажеш. Аз поне ù казах какво чувствам – отвръща Ел Капитан. – Ако не беше толкова уплашен, може би и ти щеше да го направиш.
Брадуел се хвърля към него и го удря с рамо в гърдите. Двамата се удрят в една тухлена стена и блъскат Хелмут в нея. Ел Капитан усеща как брат му си изкарва въздуха и ребрата му се стягат конвулсивно.
Хейстингс се втурва да ги разтърве, но Ел Капитан се претъркулва встрани от него, стиснал Брадуел за гърлото. Брадуел се отскубва и стяга в ключ главата на Ел Капитан. Хелмут удря Брадуел по тила, докато Ел Капитан забива лакътя си в корема му. Брадуел отпуска хватката си и пада на едно коляно.
– Никога не блъскай Хелмут! – казва Ел Капитан и се протяга да подпре отзад главата на брат си. – Чу ли ме? Ще го защитавам с всяка капка кръв в тялото си. Ясно ли е? – той се обръща към лицето на брат си и прошепва:
– Добре ли си?
Дишането на Хелмут е неравно.
– Добре – промърморва той.
Брадуел и Ел Капитан също са останали без дъх.
– Помисли ли изобщо за бактерията? – крещи Ел Капитан. – Идиот такъв! – след това извиква на Хелмут:
– Провери я!
Той усеща как пъргавите пръсти на Хелмут опипват гърба му.
– Провери – немощно отвръща Хелмут.
– Съжалявам – казва Брадуел и обхваща главата си с двете ръце. – Не мислех.
– Тя е незащитена – отбелязва Хейстингс.
– Не би се съгласила да я другояче – отвръща Ел Капитан.
– Казала е, че ще ни изпрати съобщение – напомня им Хейстингс. – Да ù оставим достатъчно време да оцени положението.
Брадуел хвърля остър поглед на Ел Капитан.
Очите на Ел Капитан блуждаят из развалините около тях и далечната купчина тела.
– Тя може да умре, още преди да е стигнала до там.
Брадуел си поема дълбоко дъх.
– Защо не ни позволи поне да я придружим до там?
– Ако умре, ще е начинът, по който тя самата е решила – отвръща Ел Капитан. – Нали това искаше? Да имаш правото да умреш, както ти самият решиш.
Брадуел разтърква очите си. Може би плаче? Ел Капитан не е сигурен.
– Има още нещо – казва момчето.
Ел Капитан беше забравил за момчето, което сега излиза иззад камъните. Този път то се опитва да говори възможно най-бързо:
– Тя каза да не се отказвате да търсите децата. Уилда и останалите. Не се отказвайте! Продължавайте да ги търсите!
И преди да имат възможност да му зададат каквито и да е въпроси или да се сбият отново, момчето се обръща и побягва.
Известно време всички мълчат.
В този момент Хейстингс се изправя в целия си ръст.
– Тя може да се ядоса, но аз трябва поне да се опитам да я намеря и да я защитя. Все още имам някакво кодиране за лоялност и сега то е фиксирано върху нея. Имам си извинение.
Това е всичко, което казва. Той тръсва глава, сякаш за да махне косата от очите си, и се отдалечава в дъжда, като стъпва първо върху протезата, движейки се с бързо накуцване.
– И аз имам нужда да отида някъде. Някъде, където да мога да помисля трезво – казва Брадуел. Той поглежда почти умолително Ел Капитан и след това свежда очи към земята. – Ще дойдеш ли с мен?
– Зависи. Къде?
– Не съм казал, че искам да отида на някакво конкретно място. Казах, че имам нужда да отида там. Просто кажи „да“. Ще останем заедно.
– Заедно – повтаря Хелмут.
– Добре – съгласява се Ел Капитан. – Ще останем заедно.
Преша
Дом
Преша пристъпва през онова, което някога е било вратата. Под ботушите ù хрущят счупени парчета стъкло. Покрива го няма. На негово място над главата ù зее дупка. По пода проблясват тъмни локви дъждовна вода. Там са старият шарен знак на бръснарницата, който лежи на едната си страна, редицата счупени огледала, единственият оцелял бръснарски стол е заврян в дъното, опрян в здравата стена, тезгяхът и гребените, сложени изправени в стар, стъклен контейнер от крем за бръснене „Барбасол“. Огънят е стигнал дотук. Стените са още по-почернели, останалите парчета от огледалата са станали мътносиви, сякаш вече са изключени и не работят. Преша си напомня, че не толкова отдавна е била тук. Но това не ù помага. Всичко е различно.
Наблизо може да има снайперисти, но нея не я е грижа. Убийте ме – мисли си тя. Уилда и децата са мъртви. Ако се беше върнала по-бързо, ако не ги беше оставила толкова незащитени ... Вината е нейна.