Защо сега отново може да види лицето на момчето, което го моли да натисне спусъка? Защо болката от случилото се продължава да го преследва?
Той си поема дъх. Чувства се зле. Кажи го! Поема мъчителна глътка въздух.
Знае, че трябва да поиска прошка. Мисълта за това е тук, в главата му.
Кажи го! Кажи го!
Отваря уста, но вместо да каже, че съжалява, промълвява:
– Трябва да вървим.
Брадуел вдига глава и го поглежда втренчено.
– Дай ми още една минута.
– Добре, но това е всичко ... Само една минута – Ел Капитан се изправя на крака, но не чувства добре главата си. Той се накланя към статуята на светицата – чувства се замаян. Притиска ръце към напукания плексиглас. След това навежда глава и опира и нея в пластмасата.
– Добре ли си? – пита Брадуел.
Ел Капитан се изправя и разтрива лицето си.
– Добре съм – отвръща той. – Добре сме. Нали, Хелмут?
– Добре? – казва Хелмут.
Ел Капитан се обръща и се затичва нагоре по каменните стълби, премества настрани парчето чугунена врата и излиза на прашния въздух. Диша дълбоко. Оглежда улиците от горе до долу. Спомня си как е тичал по тези улици по време на мъртвешките гуляи. Навежда се и се изплюва на земята.
– Добре? – пита отново Хелмут.
– Не е добре – отвръща Ел Капитан. – Изобщо не е добре.
Той си представя как Преша върви към Купола. Тя е тази, която все още таи надежда, която все още вярва на Партридж. Той е доволен, че тя се е освободила от тях.
– Тя е там, навън, и се опитва да поправи нещо. А ние с теб, Хелмут, какво трябва да направим? За какво ние двамата сме тук, на тази земя? Кажи ми това.
– Кажи ми – повтаря Хелмут.
Брадуел се изкачва нагоре по стълбите, закрива отново отвора и казва:
– Тръгвам след нея.
Ел Капитан усеща бодване на ревност. Иска му се да се нахвърли върху Брадуел и да смаже главата му с камък. Така би постъпил в подобна ситуация, преди да срещне Преша.
– Остави я.
– Не. Трябва да я намеря. Не за да я защитя. Трябва да ù кажа нещо.
Ел Капитан знае, че той я обича и че е разбрал, че това може да е последният му шанс да ù каже истината. Събарянето на Купола най-вероятно ще доведе до нещо като война. Господи, колко добре би се почувствал, ако можеше да натика лицето на Брадуел в пръстта, но Ел Капитан не може да го стори. Той трябва да отстъпи. Няма право да се меси в любовта.
– Ще трябва да отидеш сам – казва той.
– Зная какъв е краят, Кап.
– Какъв край?
– Моят собствен.
– Какъв е той?
– Можеше да е и по-добър, но така или иначе, ще трябва да извървя този път.
– Предполагам, че това, което всички ние можем да сторим, е да извървим пътя докрай.
– Докрай – като ехо отеква Хелмут.
– Ще се срещнем ли отново? – пита Ел Капитан.
– Можем да се срещнем при стария трезор[32]. Там би трябвало да е безопасно и сухо.
– В банката ли?
– В онова, което е останало от нея. – Брадуел понечва да тръгне, но след това се обръща:
– Какво се случи с теб там, вътре?
– Вътре? – повтаря Хелмут, протяга се и потупва Ел Капитан по гърдите.
Ел Капитан не знае, затова не отговаря.
– Обещай ми, че наистина ще ù кажеш – гърдите му горят. – Ще ù кажеш цялата истина. Каквато и да е тя. Тя заслужава поне това.
Партридж
Обещание
Непрекъснато трябва да се занимава с плановете за сватбата. Айралийн настоява той да участва.
– Трябва да влагаш чувство в това – прошепва тя – или те ще разберат. Ще знаят. И всичко това може да се стовари на главата ти.
Тя държи парчета плат за роклите на шаферките, покривките за масите и салфетките. Кара го да избира моделите на сребърните прибори, чиниите, свещниците и сосиерите за сватбата им. Един сладкар донася мостри на торти. Готвач донася менюта, от които да изберат храната и вината. Още и още мостри. Той опитва, отпива и посочва:
– Това.
– Наистина ли? – пита Айралийн.
– Добре, добре. Това.
– Искам да ти харесва.
– Какво искаш да кажа? Кой е правилният избор?
Айралийн избухва в сълзи, когато е недоволна.