– Знаете ли какво има там? – без заобикалки пита Партридж.
– Онова, което е в стаята, не е предназначено за Вас.
Партридж не е сигурен какво трябва да означава това. Че е било предназначено за баща му ли? Или за някого другиго?
– Не очаквам да намеря там наследството си, Пийкинс.
Този коментар стряска Пийкинс. Главата му леко трепва и той извръща поглед.
– Знаете ли какво има в стаята? Или трябва да кажа кой е в стаята?
Пийкинс не отговаря.
– Трябва да ми кажете.
– Не – възразява Пийкинс. – Не трябва.
– Сега аз ръководя нещата. Не сте ли чул за това? – това е лъжа, но Пийкинс може да не знае истината.
Докторът го поглежда и премигва.
– Доктор Пийкинс, мисля, че знаете как да изпълнявате заповеди – казва Бекли, който стои до вратата с пистолет в ръката.
– Аз изпълнявам заповеди.
– Чии?
Той поглежда към Партридж:
– На Вашия баща.
Баща му е жив?! Дали Пийкинс не му казва това?
– Господи, Пийкинс – възкликва Партридж, опитвайки се да се засмее, – той е мъртъв.
Пийкинс не помръдва и не казва нито дума. Той изглежда застинал като някое от замразените тела. На Партридж му призлява. Защо Пийкинс би следвал заповедите на баща му?
– Освен ако не е мъртъв... Той ли е човекът вътре в камерата, Пийкинс? Баща ми? Да не би по някакъв начин да е бил съживен? – Партридж опира рамо в стената, за да запази равновесие. – Да не би онази урна, която уж е пълна с неговия прах и която е показвана на всяка проклета възпоменателна церемония, да е просто една измама?
Ушите на Партридж започват да звънтят.
Аз го убих – напомня си той. – Убих го. Исках да умре и той е мъртъв.
Пийкинс продължава да не отговаря. Партридж иска да го удари в лицето. Може би Уийд е прав – малките актове на насилие са необходими от време на време.
– Кажи ми истината, Пийкинс, веднага! Кажи ми каквото знаеш!
– Или какво?
Партридж се отдръпва. Мъчения.
– Или ще вкарам и теб вътре.
– Къде? – пита Пийкинс. – Чух, че си сложил край на всичко това.
Партридж стяга челюстта си. Той поглежда към Айралийн и Бекли за помощ. Но какво могат да му кажат те? Онова, което Пийкинс твърди, е очевидно.
– Отведи ни до камерата с висока степен на сигурност, Пийкинс. Можеш ли да направиш поне това?
Пийкинс ги повежда през коридорите и накрая един от тях свършва пред голяма метална врата. Тя е заключена и залостена, с осветена в синьо алармена система, монтирана на стената, и клавиатура от едната ù страна. Партридж поставя ръката си върху синия екран, надявайки се, че той работи като някоя от системите с пръстови отпечатъци в оперативния център на баща му и вътрешната стая, но – както беше предсказал Пийкинс – не се случва нищо. Той се навежда надолу, търсейки дали няма сканиране на ретината, но в очите му не проблясва нищо.
Гледа втренчено клавиатурата. Това ли е единственото нещо, което го отделя от замразеното тяло на уж мъртвия му баща? Или това е Хидеки? Кой ли е?
Той започва да въвежда всички ключови думи, които свързва с баща си:
Лебед. Никакъв отговор.
Сигнус. Никакъв отговор.
Феникс, Операция Феникс. Нищо.
– Близо ли съм, Пийкинс? Така ли се прави?
Пийкинс мълчи. Партридж го мрази заради това.
– По дяволите! – промърморва той.
Той е толкова обезсърчен, че започва да изпуска букви. Като продължава да набира грешно, той натиска ИЗТРИВАНЕ, ИЗТРИВАНЕ, ИЗТРИВАНЕ и започва да набира отново. Седем, Седемте. Започва да пише всяко от имената на Седемте – това на майка му, на баща му, на Хидеки Иманака и Бъртранд Кели ...
Тогава Бекли получава съобщение от микрофона в ухото си.
– Останалите охранители казват, че тълпата започва да се тревожи. Искат някой да извика линейка. Един от хората е казал, че е доктор и пита дали не може да помогне. Трябва да тръгваме.
– Още не – отсича Партридж.
– Трябва да тръгваме! – настоява Айралийн и започва да го дърпа за ръката, обърквайки го отново.
– Айралийн! Пусни ме!
Той започва отначало. Рай. Новият рай... Нищо не върши работа.
Пийкинс се приближава до него и прошепва:
– В действителност ти не би трябвало да си тук. Зная истината.
Каква истина – че Форстийд притежава цялата реална власт? Че Форстийд го изнудва? Или Пийкинс иска да каже, че знае, че Партридж е убил баща си?
– Истината е, че баща ми е мъртъв. Не можеш да изпълняваш неговите заповеди – изкрещява Партридж на Пийкинс. – Зная, че е мъртъв.