Выбрать главу

— Не съм. Тери също не го е гледала.

— Патриша Браун е получила копие от някакъв запис. Човекът на този запис каза ужасни неща за теб. — Андре извади копринената кърпичка от сакото си и попи челото си. — Сигурен съм, че е някаква извратена шега, но не знам как да я повторя. Този човек каза, че е подпалил пожарите, за да убие две от жените, с които си имал връзка. И заплаши, че ще убие всяка жена, която някога си обичал.

— Ще се обадя на Руел — каза Тери и стана от стола си. — Ще разбера откъде е изтекла информация към медиите.

— Чакай — каза Корт. — Какво друго, Андре?

— Онази проклетница интервюира някакъв ужасен човечец, който току-що бил излязъл от затвора. — Той въздъхна. — Има известен опит с палежите и явно те познава много добре.

Тери наостри уши.

— Кой е този ужасен човечец?

— Дъглас Саймън, застрахователен следовател, когото аз лично тикнах зад решетките — обясни Корт. — Какво каза той, Андре?

Старецът отпи глътка вода, преди да погледне Корт в очите.

— Той каза на госпожа Браун, че според него ти си корумпиран. Че работиш за някакъв мафиотски бос и прикриваш Подпалвача. Страхувам се, че звучеше много убедително.

Тери почувства как по кожата й пропълзяха ледени тръпки.

— Това е клевета.

— Да го беше чул как го каза — настоя Андре. — Сигурно са го подучили какво да говори. Той много внимаваше да не отправя директни обвинения.

Елизабет и Луи се присъединиха към тях.

— Кортланд, една жена по някаква телевизия сипе най-скандални обвинения срещу теб — каза майка му. — Успяла е да убеди всички, че си замесен с някакъв гангстер.

— Мафиот — поправи я той. Един сервитьор се приближи до него и му подаде сгъната бележка. — Ще останеш ли с Тери? Някой ме търси по телефона.

Андре го проследи с поглед и се обърна към Тери.

— Трябваше да си облечена със синята рокля. — Той се взря в лицето й. — Къде е руменината на бузите ти?

— Изгубих я, когато бях на шестнадесет. — Тя стана от масата и се наведе да поговори с Елизабет. — Корт не заслужава подобно отношение. Тези хора тук се държат с него като с прокажен.

— Съгласна съм. — Елизабет огледа салона. — Но какво можем да направим?

— Кажете на тези ваши приятели, че вие познавате Корт по-добре, отколкото някаква нацапотена кукла по телевизията — предложи Тери. — Ако това не свърши работа, Луи може да им изрита задниците оттук.

— Май ще взема да го да направя. — Елизабет я погледна с мрачна усмивка. — Благодаря ти, мила моя.

Тери се шмугна в кухнята и се запровира сред тълпата заети сервитьори, готвачи и помощници, докато откри главния готвач Арлен. Джей Ди ги беше запознал преди години и те си бяха допаднали от пръв поглед. Тери беше опитвала неговия Lapin au vin и му бе заявила, че не трябва да умира, за да отиде в рая.

— Хей, Хари.

— Терез! — Той остави настрана тенджерата и я прегърна. — Не съм те виждал толкова отдавна, cherie.

— Виждал ли си Кортланд?

— Той отиде в офиса на баща си. — Арлен кимна в тази посока и се намуси. — Казвах му, че ще му занеса нещо за хапване, а той изобщо не ме погледна. Стори ми се нещо ядосан.

— Благодаря ти, Хари. Запази ми малко от този божествен сладолед за по-късно. — Тя се отправи към офиса.

Глава 17

— Изморих се да чакам, Гембъл — процеди Франк Белафини по телефона в офиса на Луи. — И не ми е приятно оня съдебен доктор да идва в моя клуб и да ме притеснява.

Корт прокара ръка през косата си.

— Намери си някакво друго занимание, вместо да ми звъниш, Белафини. Това е непродуктивно и скучно, пък и аз не съм ти подчинен.

— Съжалявам, че не съм достатъчно забавен за твоя вкус — отвърна Белафини. — Може би трябва да ти изпратя двама от хората ми да те развеселят.

— Пращай ги, и без това не съм ходил на фитнес тази седмица.

— Слушай, можем да си чешем езиците цяла нощ, Гембъл, но това само ще влоши положението. — Белафини смени това. — Ти знаеш къде е този Саймън и ще ми кажеш. Сега.

— Дъглас Саймън е издирван за разпит — каза Корт. — Нямаме никакви доказателства, че той е подпалил пожарите, и не знам къде се намира.

— Намира се в телевизията, по дяволите. И разправя на всички какъв долен негодник си ти. — Белафини издиша шумно. — Сега хората си мислят, че работиш за мен.