— Ти много добре знаеш, че не аз поръчвам пожарите и че не работя за теб.
— Недей да изгаряш мостовете, Гембъл. Твоите родители си прекарват добре тази вечер, нали? И аз искам да е така. Само да не им е за последен път.
— Върви по дяволите!
Той затръшна телефона.
— От колко време те заплашва Франк Белафини? — попита Тери зад него.
Той се обърна бавно.
— От толкова дълго, колкото ти ме разследваш по поръчение на Руел.
— Добър отговор. — Тя се доближи полека до бюрото на баща му и взе една стара сребърна солница, която Луи използваше като преспапие. — Май и двамата крием много тайни.
— Не и след тази вечер. — Той посегна към малкия черно-бял телевизор, който Луи държеше в офиса и го превключил на Канал 8. На екрана се появи Патриша Браун в някаква заседателна зала, седнала срещу Дъглас Саймън. — Това ще ми коства уволнение още утре сутрин.
Тери се пресегна и изключи телевизора.
— Трябва да знам всичко. Кажи ми.
И Корт й разказа. Разказа й за заплахите на Белафини, как Хюит му бе казал за нейното разследване и за намерението на Руел да го съсипе.
— Говорих с един приятел във Вашингтон. Белафини е убил партньора на Руел навремето, когато той е работил за Бюрото. Всъщност той иска да спипа Белафини, а не мен. Но явно смята, че може да ме използва, за да се добере до Франк.
— Някой подава на Руел невярна информация, с цел да те погуби. Има фалшив депозит от петдесет бона по твоята спестовна сметка, както и фалшиво показание, че си се срещал с Франк в неговия клуб в центъра. Само дето пликът със сумата не е надписан на ръка и липсват пръстови отпечатъци.
— Това не означава нищо.
— Ти винаги ли отпечатваш данните върху пликовете с депозит и винаги ли носиш ръкавици, когато ги пускаш в банката? — контрира Тери. — Свидетелят, който твърди, че те е виждал заедно с Франк, е напуснал Щатите и се е преместил да живее в Италия още на следващия ден, след като е информирал Руел за срещата.
— Много удобно. Петдесет хиляди долара са джобни пари за Белафини, а той и друг път е изпращал свои служители в Италия, за да ги скрие. Белафини си играе с Руел.
Между веждите на Тери се появи една отвесна черта.
— Защо?
— Не знам. Той има средства, но това започна още преди пожара в „Маскърс“, нали? Така че няма мотив. — Той седна на стола на баща си, облегна глава назад и затвори очи.
— И така, какво ще правим?
— Нищо няма да правим. Трябва да се концентрирам върху това да защитя този идиот Саймън и родителите ми. — Той я погледна. — Трябва да се оттеглиш от случая.
— Руел няма да ме пусне.
Корт изпита леко дивашкото удовлетворение да знае, че дори той да затънеше, би могъл да предпази поне нея.
— Руел няма да има думата, Жарден ми обеща това.
— Значи си поискал услуга от кмета?
— Той ми дължи няколко. Това е единственият начин да се измъкнем, преди да унищожиш кариерата си, заедно с моята собствена. — Той вдигна телефона. — Пелерин ще ми помогне, той не обича Руел.
Тери издърпа слушалката от ръката му и я затръшна.
— Не.
— Не мога да направя нищо друго за теб. — Той посегна отново към телефона.
Тери сложи ръка върху слушалката.
— Не ме интересува. Няма да се оттегля от случая. Доказателствата на Руел срещу теб ще отпаднат. Просто ми трябва малко време.
Безусловната й вяра в него го сграбчи за гърлото.
— Няма да допусна да те завлека на дъното заедно с мен.
Тя размаха ръка пред лицето си.
— Ехо, това е мое решение, а не твое. Освен това, ти си пожарникар. Аз съм ченге. Остави криминалното разследване на мен.
— Ако разсъждаваше като ченге, щеше да докладваш на Руел за дочутия разговор между мен и Белафини. — Той щеше да каже повече, но видя майка си да отваря врата. — Тери…
— Млъкни! — Тя сложи ръце на ханша си. — Ти май не схващаш, нали? Не ми пука за глупавите доказателства на Руел срещу теб. Не ме интересува какво говорят Саймън или Патриша Браун по телевизията. — Тя размаха ръка. — Дори да бях влязла тук и да те бях видяла да взимаш пачка стотачки от Франк Белафини, пак нямаше да повярвам, че си корумпиран.
Дотук с неведението на майка му.
— Защо?
Тя изфуча ядосано.
— Защото вярвам в теб, нищо че си инатлив, твърдоглав идиот! Наистина му вярваше. Виждаше се в блясъка на очите й, звънтеше в трепета на гласа й. Изведнъж Корт се изпълни с неподозирана сила.