— Благодаря ти. — Той погледна през рамо. — Майко, Тери и аз имаме нужда от малко време.
— Разбирам. — Елизабет се усмихна, когато Тери се обърна слисана.
— Баща ти покани персонала да хапне заедно с гостите, но ако сте гладни, знаете къде да нападнете. — На Тери каза: — Много се радвам, че си на страната на сина ми. — Тя се оттегли и затвори вратата.
— Страхотно! — Тери потърка врата си. — Сега забъркахме и мама.
— Тя няма да се намеси. Майка ми умее да чака сгодния момент.
— И така, каква е следващата ни стъпка?
Корт нямаше какво да направи за Руел или Белафини тази вечер, пък и нямаше смисъл да се връща на вечерята, за да се излага повторно на хорското презрение и порицание. Беше сам с Тери и все още изпитваше сладостна божи от еротичната прегръдка в апартамента й.
Той стана, заобиколи бюрото и я хвана за ръката.
— Ела, гладен съм.
— Трябва да разработим стратегия за справяне с Руел — каза тя и тръгна след него. — Мога да поразпитам моите уши в подземния свят и да видя дали някой от тях не е дочул нещичко за Франк. Нищо чудно да направим обрат в ситуацията и да изритаме Руел на опашката за социални помощи.
Корт погледна към източния килер и се усмихна лекичко.
— Утре. — Той отвори вратата и я въведе вътре.
— Не мога да хапна нищо сега, прекалено разстроена съм. — Тери хлъцна, когато той включи осветлението и затвори вратата. — Чакай, излъгах те.
Персоналът използваше източния килер главно за съхраняване на продуктите за изключителните десерти на Луи, както и готовите деликатеси, които можеха да бъдат сервирани в продължение на няколко дни. Корт си припомни собствената си реакция като момче, когато се промъкваше в килера и тършуваше по рафтовете, отрупани с невероятно вкусните френски десерти.
През летните месеци, обаче, майсторът на десерти приготвяше стотици sotelties, скулптури от захар и шоколад в най-различни чудновати форми. Имаше кошници от захарен памук, пълни с цветя от кристализирана захар, шоколадови мишки в реален ръст гризяха парчета истинско сирене, а миниатюрни колибри от цветен марципан кръжаха над препечени кокосови гнезда. Sotelties бяха една от причините летните туристи да се тълпят в „Круи на Луи“ всяка година, защото те не само че можеха да се ядат, но и можеха да се опаковат и отнесат вкъщи.
— Ще ме заключиш ли тук за няколко часа следващия път, когато ме налегне ПМС? — попита го Тери.
Корт се обърна и заключи вратата.
— Защо да чакаме?
— Толкова са красиви. — Тя се откъсна от него и се захласна по рафтовете, пълни с деца от марципан, които правеха снежни ангели в тави от бял шоколад. — Как можеш да изядеш нещо толкова красиво? — Тя се изправи. — Уф, това излезе малко двусмислено.
Тя можеше да го язди като жребец насред оживената магистрала, но се смути от тези невинни думи.
— Желаеш го повече, отколкото искаш да го гледаш — рече Корт и посегна към едно обикновено бяло ястие от горния рафт. — Имаш чувството, че ще полудееш, ако не го вкусиш и тогава разбираш, че ще полудееш, ако не му се наситиш. — Той протегна ръка. — Ела тук и ще ти покажа.
Тери погледна заключената врата.
— Казах ти, че не съм гладна.
— Ще огладнееш. — Той остави чинията на малката помощна масичка и пристъпи към нея. — Не се страхувай от мен, Терез.
— Хей, ти ми отказа секс преди два часа, не аз. — Тя се устреми към прегръдката му. — Та, какво смяташ да правиш с… — Тя се огледа наоколо. — О, Боже, това не е честно.
— Това е само крем брюле. — Той прокара върха на пръста си по деколтето на корсажа, оформен като сърце. — Баща ми те е гощавал с крем брюле и друг път, нали?
— О, да. Това е една от причините някога да се изкуша да разруша брака на родителите ти. — Тя потръпна, когато той плъзна ръката си нагоре по линията на шията й. — А, ти какво имаш предвид?
— Искам нещо сладко. — Той се наведе и я целуна лекичко по устните. — Сладко, меко и много вкусно.
Тери се изкиска неуверено.
— Тогава не искаш мен.
— Грешиш. — Корт бръкна с пръст в купичката, разпука коричката от карамелизирана захар и загреба малко жълт крем. Поднесе го към устата й, но когато Тери разтвори устни, той плъзна пръст по долната й устна. — Това не е за теб. — Той облиза следата от крем. — Ти не си гладна.