Звукът от драскане на молив престана.
— Това ли е всичко?
— Да, благодаря ви.
— Не искате ли да оставите вашето име, господине?
— Кажете му, че съм онзи, който дава на драго сърце. — Той завърши разговора и спря пред една къща, за която знаеше, че е празна, преди да паркира и да угаси фаровете.
Всичко си беше на мястото, трябваше само да остави съобщението там, където Гембъл щеше да го намери. Той извади ножа и провери острието, преди да се прехвърли в задната част на микробуса и да побутне с крак жената, която лежеше на пода в полусъзнание, завързана и със запушена уста.
— Ехо, Патриша — каза тихичко Подпалвачът, като отметна косата от лицето й. — Събуди се, време е за шоу.
Тери се надигна над Корт и положи горещата си буза върху бедрото му. Някак си се бяха озовали на пода, той по гръб, а тя върху него, полуразсъблечени. Край тях се мъдреше купата с яйчен крем, вече почти празна.
— Мисля, че „Крем де Кортланд“ ми харесва повече от брюлето. — Тя погледна часовника си. — Търгът сигурно е в разгара си. Искаш ли да излезем и да наддаваме за разни ненужни боклуци, за да подкрепим буржоазната кауза на седмицата?
— Не. — Ръката му погали косата й.
Тя се примъкна нагоре, докато се озова на нивото на очите му и почувства как ръката му я обгърна.
— Искаш ли да си вземем няколко от тези ягодови еклери и да се върнем у нас?
Погледът на Корт се премести върху лицето й.
— Бих искал да знам как се чувстваш.
— Малко лепкава, но ако мина под душа, ще се оправя — каза тя намръщена. — Предполагам, че шиб-ъ-ъ… обстоятелствата можеха да са по-добри. — Нечий глас от другата страна на килера я накара да надигне глава. — Това не е ли Хари?
И двамата се ослушаха. Гласът на главния готвач идваше отдалеч, но нямаше съмнение, че крещеше.
— Пожар!
Тери скочи на крака, намъкна бюстието, грабна чантичката си и извади пистолета.
— Не, почакай. — Корт я дръпна обратно, перна с ръка топката на вратата, за да провери дали е нагорещена и едва тогава я пусна. — Добре.
Той отвори вратата и огледа в кухнята.
— Не е тук.
Те се втурнаха в салона на ресторанта, където имаше двеста души в различни етапи на истерия. Предният вход беше блокиран от тела, които се блъскаха да излязат през вратата, която се отваряше навътре. Хората кашляха, задъхваха се и десетки гласове крещяха за помощ.
През рехавата димна мъгла Тери видя една маса в пламъци.
— Натам!
— Аз ще се заема. — Корт грабна пожарогасителя от близката стена. — Ти вземи микрофона и ги успокой.
Тери отиде до микрофона, който използваше водещият на аукциона и го свали от стойката.
— Дами и господа, моля за вашето внимание. Аз съм детектив Винсънт от петицията на Ню Орлиънс. Призовавам всички да се успокоят и да следват моите инструкции. — Тя повтори това два пъти, преди гласовете да утихнат. — Входната врата няма да се отвори, ако всички се блъскат пред нея. Хората, които са се струпали пред изхода на ресторанта, трябва да се успокоят и да отстъпят назад, за да можем да отворим вратата.
Тя продължи да говори, внасяйки авторитет и сигурност сред гостите.
— Ситуацията е под контрол, дами и господа, а пожарът е овладян. Виждам една жена в инвалидна количка на дясната маса в дъното и един господин с бастун. Бихте ли им помогнали?
Постепенно тълпата от тела се отдръпна. Няколко човека отидоха да помогнат на възрастните.
— Точно така — каза Тери, окуражавайки изплашените гости в тясното пространство пред изхода. — Продължавайте да отстъпвате назад и накарайте хората най-отпред да отворят вратата. Справяте се добре. Не се бутайте и не тичайте, всички ще се измъкнем живи и здрави.
Накрая хората, притиснати до вратата, успяха да я отворят и потокът обърна посоката си. Този път никой не викаше, а ресторантът започнала се изпразва.
— Не се тревожете за вашите вещи, моля, просто напуснете ресторанта. — Тери се обърна и видя Корт да потушава последните пламъци с пожарогасителя.
— Когато излезете от сградата, преминете от другата страна на улицата. Моля ви да останете до хората, които имат нужда от медицинска помощ, до идването на Бърза помощ.
Накрая ресторантът се изпразни, с изключение на мъж и жена, приклекнали до една маса.
Тери изключи микрофона и изтича към тях, за да открие, че това бяха Андре и майката на Корт.