— Трябва да се измъкнем от тук! — Тя погледна надолу и видя Луи проснат на килима. Елизабет стискаше ръката му, но лицето му беше мъртвешки бледо, а гърдите му не се повдигаха.
— Боже мой, какво се е случило?
— Тери, аз вече се обадих на 911, но имаме нужда от помощ — каза Андре. — Мисля, че Луи получи инфаркт.
Тя се наведе да провери пулса и не го напипа.
— Някой от вас умее ли да оказва първа помощ? — попита тя, наклони главата на Луи назад и провери дишането му.
— Аз — каза Андре.
— Добре, ти ще правиш сърдечен масаж. — Тери проследи как възрастният мъж постави ръце върху гръдната кост на Луи. — Запомни, след всяко подаване на въздух трябва да правиш пет компресии. Брой на глас и натискай с всичка сила. — Андре закима бързо.
Тери зашила носа на Луи, покри устата му със своята и насочи дъха си към белите му дробове.
— Ти си, Андре.
Елизабет броеше заедно с Андре, докато той притискаше гръдния кош на съпруга й. Тери провери за пулс, преди да подаде следващата порция въздух. По средата на втората серия от компресии, Луи се присви и краката му потръпнаха.
— Хайде. — Тери напипа пулс в шията му и го чу да вдишва плитко. Собственото й сърце за малко да спре от внезапното облекчение. — Добре, справихме се. — Тя го обърна на една страна. — Това е то, Луи, сега дишай заради мен.
Андре седна на пода, извади манерката си и отвинти капачката. След една юнашка глътка, той подаде шишето на Тери.
— Пийни, детектив. Конякът влияе добре на нервите.
— Не, благодаря. — Тя продължаваше да притиска пръсти до каротидната вена на Луи и следеше дали ударите стават по-стабилни и силни. Погледна към Елизабет. — Добре ли сте, госпожо?
Майката на Корт взе манерката от Андре и отпи разсеяно.
— Ненавиждам коняк. — Тя изгледа с презрение шишето, върна го внимателно на приятеля си и се наведе към съпруга си. — Луи, ако умреш, ще дам на Андре целия ти запас. Чуваш ли ме? До последната бутилка.
Луи изпъшка и отвори очи.
— Не… няма… да го… направиш… ma belle… fille…
Линейката пристигна след няколко минути. Тери помогна на Елизабет да се изправи на крака и я изведе навън.
— Те ще се погрижат за него сега, скъпа — каза й Андре, подпирайки се на бастуна си.
— Той няма да умре, нали? — Тази мисъл изпълни Елизабет с ужас, докато наблюдаваше как екипът полага Луи на носилка и го изнася от ресторанта.
Тери обгърна възрастната жена през кръста, без да знае какво да каже. Затова промълви онова, което чувстваше.
— Луи е упорит като бивол. Няма да се даде без бой. — Усети докосването на нечия ръка, обърна се и видя Корт застанал от другата страна на майка си. И двамата я бяха прегърнали. — Като всички от фамилия Гембъл.
Той кимна бавно.
Прехвърлиха Луи от спешното в интензивното кардиологично отделение на болница „Мърси“, където позволиха само на Елизабет да остане при него. Андре взе кафе за тримата, но Тери не се отдели от Корт нито за миг.
— Той ще се оправи — увери го тя. — Убедена съм.
Лекуващият лекар му направи цялостен преглед и няколко изследвания, преди да дойде при тях в чакалнята.
— Състоянието на баща ви е стабилизирано за момента — каза той, — но се нуждае от спешен байпас.
Докато лекарят обясняваше някой подробности за състоянието на Луи, Корт почувства как Тери измъкна ръката си от неговата. Прииска му се да я улови и да не я изпуска повече никога, но си наложи да се съсредоточи върху това, което му обясняваше лекарят. Тъй като Луи ставаше неспокоен, когато Елизабет не беше край него, докторите щяха да й позволят да остане, докато той се стабилизира достатъчно за животоспасяващата операция.
Корт подписа необходимите документи и видя как Тери напусна чакалнята. Той благодари на лекаря и тръгна след нея. Тя вървеше по коридора и надзърташе в болничните стаи.
— Тери? — Той я настигна. — Какво има?
— Видях някой да ни наблюдава през прозореца. Мъж, струва ми се. — Тя се завъртя. — Изпуснах го. Не беше репортер.
— Откъде знаеш?
— Репортерът не би избягал. Плюс това навън е трийсет градуса, а той беше облечен с палто и костюм. — Тя извади телефона от чантата си. — Ще наредя да изпратят полицейска охрана за баща ти.
В този момент мобилният телефон на Корт позвъни и той прие обаждането, което нанесе втория удар за тази нощ.