— Идвам до пет минути — каза той на началника на пожарната. Тери вече беше приключила своя разговор.
— Какво става?
— Някой е подпалил къщата на родителите ми.
Глава 18
Докато Корт и Тери пътуваха към имението на Гембъл, шефът на противопожарния отряд, поел сигнала от „Круи на Луи“, потвърди, че пожарът в ресторанта е бил случаен.
— Един от сервитьорите каза, че изпуснал горяща портокалова кора върху покривка за маса, вместо в чашата cafe brulot.
— Проверете внимателно ресторанта, за да сме сигурни, че няма нещо друго — нареди Корт. Тери настоя тя да шофира и вече почти бяха стигнали до къщата. — Обади ми се, ако намерите нещо.
Колата намали и Тери изрече с напрегнат глас:
— Корт.
Той прекрати разговора и погледна към дома на родителите си. Цялата сграда гореше с високи фонтани от пламъци, които излизаха от всички врати и прозорци. Два екипа пожарникари атакуваха огъня от три страни, но покривът вече се беше срутил и една стена заплашваше да се срине всеки момент.
Мей Уолъс, икономката на Гембъл, трябваше да е вътре. Както и две от прислужниците, които идваха три вечери в седмицата, за да помагат с домакинството.
Корт изскочи от колата и се затича към капитана, който ръководеше гасенето на пожара.
— Извадихте ли жените?
— Да, сър. Икономката е успяла да удържи огъня на първия етаж достатъчно дълго, за да евакуира всички. Нагълтали са се с пушек, но няма жертви. — Капитанът свали каската си, за да изтрие потта от почернялото си от сажди чело. — Тя съобщи, че чула някаква жена да вика за помощ преди първата експлозия. Имаше най-малко шест огнища на взривове в къщата.
— Коя е жената, която е викала за помощ?
— Не знаем, сър. — Мъжът погледна към огнения ад, който пожарникарите се мъчеха да отблъснат с маркучите. — Засега не сме в състояние да проникнем вътре.
Корт тръгна да обиколи имението. Подпалвачът беше влязъл в дома му. По някакъв начин беше поставил взривни устройства в къщата, където Корт и братята му бяха прекарали детството си. И сега той можеше само да гледа как красивата стара къща от деветнадесети век, която той и родителите му обичаха толкова много, изгаря до основи.
— Господин Кортланд! — Мей се втурна към него и се хвърли в отворените му обятия. — Толкова съжалявам, че не го видях кога е влязъл в къщата. Не знам как го е направил.
— Всичко е наред, Мей — утеши я той, после я отстрани на една ръка разстояние. — Казала си на пожарникарите, че си чула някаква жена да вика за помощ?
Мей закима отривисто.
— Докато бях в кухнята и запарвах чай за майка ви. Нали знаете, че тя обича да пие чай от лайка преди лягане?
Корт погледна часовника си. Ако Луи не беше получил сърдечния пристъп, родителите му щяха да си бъдат у дома по това време.
— Какво друго се случи?
— Някаква жена изпищя. — Лицето на Мей се сгърчи. — Не можах да позная кой е, звучеше наблизо, но не в къщата, сякаш някой беше на двора. Излязох да погледна в градината, а след това се разнесе ужасно силен тътен и… — Тя покри устата си с ръка, за да заглуши риданието си.
— Не плачи, Мей. Ти си извела всички от къщата. — Той я целуна по челото.
Тери дотича до него и му подаде фенерчето от жабката на колата.
— Съседите са чули писъци от задната част на къщата. Ако минем през техния двор, ще можем да се доближим и да огледаме.
Двамата с Корт заобиколиха горящата къща и прекосиха съседския двор. Пожарът в задната част на сградата се вихреше с пълна сила, а в цветните лехи тлееше жарава. Малкият парник на Елизабет обаче все още беше непокътнат.
— Насам — каза той и освети стъклените стени с фенерчето. — Внимавай за кабели или датчици.
Тери извади оръжието си.
— А ти за пушки и ножове.
Двамата заобиколиха оранжерията, която бе съвършено тиха. Тери му направи знак да застане от другата страна на вратата, преди да я открехне леко. Корт провери отвора и й кимна, Тери отвори вратата докрай и вдигна оръжието си. В следващия миг тя свали пистолета.
— По дяволите. — Провери за взривни устройства и се втурна вътре.
— Тери! — Корт я последва, но се закова на място, когато лъчът на фенерчето освети тялото на Патриша Браун, окървавено и овързано с въжета, върху работната скамейка.
— Добре я е подредил, но е жива — каза Тери, като прибра пистолета и внимателно извади копринения шал, с който беше запушена устата на репортерката. — Госпожице Браун, чувате ли ме? — Тя посегна да отметне кичур сплъстена червена коса от очите й и замръзна — Оставил е съобщение.