Корт освети лицето на Патриша. Върху челото й бяха издълбани с острието на ножа думите: „ЛЮБОВТА УМИРА“.
— Кучи син. Ненормален кучи син.
Гласът му извади Патриша от безсъзнанието, тя отвори очи и се опита да изпищи, но успя само да изграчи жално.
— Всичко е наред, госпожице Браун — промърмори Тери успокояващо. — Вече сте в безопасност. — Тя се обърна към Корт. — Можеш ли да я изнесеш?
Той вдигна внимателно дребничката жена и последва Тери навън. Лоусън Хейзнъл ги пресрещна на двора и Тери му обясни ситуацията с няколко думи.
— Вчера получихме известие, че Браун не се е появила на работа — каза Хейзнъл. — Ще отида с нея до болницата и ще се опитам да измъкна от нея някакво описание на извършителя.
Почти бяха стигнали до една от линейките, когато една група колега на Патриша приближиха.
— Комисар Гембъл, знаете ли кой е подпалил дома ви? — попита репортер.
Друг незабавно разпозна Патриша.
— Подпалвачът ли е нападнал Патриша Браун?
Корт игнорира пороя от безумни въпроси. Докато Тери се опитваше да изтласка репортерите назад, един медик се спусна да прехвърли замаяната Патриша върху една носилка.
— Не можеш да снимаш, приятел — чу я да казва той и видя как отблъсна оператора на новините по Канал 8. — Госпожата е преживяла достатъчно.
Репортерът, който съпровождаше оператора, успя да се промъкне покрай Тери и закрачи към Корт.
— Знаете ли кой й е причинил това, комисар Гембъл?
Корт не му обърна внимание и инструктира медика да заснеме нараняванията на Патриша и издълбания надпис върху челото й като веществени доказателства. Лоусън се качи в задната част на линейката, за да помогне при качването на носилката.
— Оставете хората да си вършат работата — призова Тери и дръпна репортера назад.
— Не му ли стига стореното? — отвърна репортерът. — Шестнайсет трупа, а сега нападна Патриша. — Той сниши глас. — Знаете ли дали е била изнасилена преди побоя?
— Шефът ми е бил прав — подхвърли Тери някак между другото. — Вие, момчета, не сте нищо друго, освен кръвожадни пиявици на два крака. Защо не отидеш да интервюираш Ан Райе? — Тя погледна към имението на известната писателка на съседната улица. — Още свети, сигурно си е у дома.
— Не спирай да снимаш, Дейвид — каза репортерът на оператора. — Разправяй каквото си искаш, детектив, ще те покажем по новините в единадесет часа.
Тери се ухили към камерата.
— Трябва да ти кажа, Ан, че книгата „Кралицата на прокълнатите“ е сто пъти по-добра от филма. — Когато репортерът се опита отново да се шмугне покрай нея, тя го избута назад. — Хайде, сега. Не ме принуждавай да извикам подкрепление. Те са винаги по-големи и по-лоши от мен.
— Майната ти, полицейска кучко. — Агресивният репортер я блъсна назад и след това зяпна смаян ръката, сграбчила ризата му. — Ей…
— Нейното име е детектив Винсънт. — Корт вдигна репортера във въздуха. — А не полицейска кучка.
Репортерът се гърчеше като риба на сухо.
— Пусни ме! Ще повдигна обвинение! Ще те съдя за нападение!
— В такъв случай ще ти трябват доказателства. — Той замахна с юмрук.
— За Бога, Корт, не! — Тери хвана ръката му и се опита да откопчи репортера.
— Господин Буве, нали? — Най-неочаквано Андре изникна пред двамата мъже. — Познавах майка ви Джули, когато беше младо момиче. Всъщност, за малко да се оженя за нея. — Когато Корт пусна репортера, Андре преметна ръка през раменете на младия мъж. — Единственото нещо, което ме накара да се поколебая, беше онази злополучна афера между нея и двама яки млади моряци от Билокси — той се намръщи. — Или пък бяха трима. Тя беше толкова енергична млада жена.
Репортерът се втрещи.
— Никой не знае за… ама наистина ли са били трима? — Гласът му изписука на последната дума.
— Доколкото си спомням, единият от тях е баща ви, но може би е най-добре да прегледам електронния си бележник. Нали знаеш колко обича майка ти големи мъже в униформи… — Андре го отведе.
Корт понечи да ги последва, но Тери препречи пътя му.
— Остави го на Андре. Трябва да тръгваме.
— Накъде? — Той се обърна отново към почернелия обгорял скелет на дома си. — Към болницата, предполагам. — Корт не знаеше какво да прави.