— Няма да те пуснат при Луи в интензивното, пък и майка ти е там с него. Ела! — Тя плъзна ръка в неговата. — Да си вървим.
Тери никога не бе виждала Корт да излиза от кожата си така, както с репортера. Това я уплаши, но все пак разбираше, че инфарктът на баща му и посегателството на Подпалвача върху родния му дом го бяха извадили от равновесие. Пък и откритието, че тя го разследва по поръчка на Руел, не беше за подценяване. Досега всеки друг мъж щеше да се е пречупил.
Хрумна й да се върнат в апартамента, но след участието й в схватката с репортера жилището вероятно щеше да бъде под обсада до сутринта. Вместо това те се качиха в колата му и тя подкара към вилата на брега на езерото, където беше тихо и спокойно и никой нямаше да ги притеснява.
— С Джей Ди не сте идвали тук от миналата зима — каза Тери, докато паркираше до малкото бунгало край езерото Понтчартрейн. — О, Джей Ди се отби за кратко, когато се опитваше да скрие Сейбъл.
— Ти през цялото време си знаела къде е той, нали? — попита Корт.
— През повечето време — поправи го тя, като отключи вратата и включи осветлението. — Брат ти умее да се завира в миша дупка, когато иска.
Маккарти баща и син бяха оставила бележка на масата с благодарности за преотстъпеното бунгало предния уикенд. Джак пишеше, че са оставили част от уловения костур във фризера.
— Защо ме доведе тук?
— За да обсъдим положението. Да разгледаме случая и да се опитаме да открием кой, по дяволите, е този човек. — Тя го погледна. — Или пък можем да си направим въжена люлка над езерото, да се гмуркаме или да се гоним около езерото чисто голи. — Мобилният й телефон взе да звъни, но когато тя го извади, за да го изключи, авторът на повикването я накара да се поколебае. — Руел.
— Обади се. — Корт отиде да погледне през прозорците към езерото.
Хрумна й да извади батерията, след това прие разговора.
— Детектив Винсент.
— Къде си, Тери?
— На път за вкъщи, началник. — Искаше й се да се изплюе в лицето му. — Имах дълга нощ.
— Франк Белафини ми се обади. Направи няколко изявления по отношение на комисар Гембъл. Призна, че Гембъл е Подпалвачът и в миналото е подпалвал имотите на собственици, които са отказвали да плащат рекет. Освен това призна, че Гембъл преднамерено е записал заплахите на Подпалвача срещу себе си, за да се отклони вниманието. Явно е подпалил собствения си дом, за да подсили прикритието си.
Челюстта на Тери увисна.
— Арестували сте Франк Белафини?
— Записах показанията му на лента, а той утре сам ще се яви. Междувременно, можеш веднага да арестуваш комисар Гембъл. Обвиненията са палеж и преднамерено убийство.
Това беше. Нейният най-страшен кошмар се повтаряше.
— Бих го направила, ако знаех къде е той. — Не беше лъжа. Тя беше с гръб към Корт, така че не можеше да види точното му местонахождение. — Ще си държа очите отворени.
— Трябва да го доведеш и да му повдигнеш тези обвинения, Тери — нареди Руел сопнато. — Обади ми се веднага щом го задържиш. Ясно ли е?
— Да, сър. — Тя изключи телефона и погледна към Корт. — Страхотни новини. Франк Белафини казва, че ти си Подпалвачът и си подправил записа със смъртните заплахи, за да си изградиш прикритие. Нареди ми да те арестувам и да те завлека в управлението. Какъв по-добър край на този шибан ден?
— Предупредих те, че това ще се случи.
— Така е. — Понеже се изкушаваше да запрати мобилния си телефон в другия край на стаята, тя го остави внимателно на бюфета и се доближи до Корт. — Знаеш ли, че бях в академията, когато разбрах за баща ми?
— Нямах представа. Джей Ди никога не ми е говорил за това.
— Двама разследващи агенти дойдоха и ме измъкнаха от сутрешната тренировка. Абсолютни смотаняци. Когато ми казаха, че баща ми е замесен с мафията и прикрива доказателства за престъпления, за малко да ударя единия. Джей Ди ме възпря. — Тя отвори прозореца, за да влезе лекият ветрец откъм езерото. — Разрешиха ми да се прибера вкъщи същата вечер и когато родителите ми си легнаха, аз отключих секретното чекмедже в бюрото на баща ми. Да знаеш само колко бях сигурна, че грешат.
Ръката му я обгърна през кръста.
— Какво откри?
— Самолетни билети за пътувания до Лас Вегас, Рино, както и до Карибите. Родителите ми ходеха на гости на нашите роднини в северната част на щата два пъти в годината, но те никога не бяха напускали Луизиана. — Тя се облегна на рамото му. — Знаех, защото ходех с тях.