Разказа на Корт как бе намерила други необясними бележки за покупки на неща, които никога не бяха влизали в тяхното домакинство. Постъпленията от други вещи, които баща й никога не бе продавал на никого. Но договорът за покупката на бунгалото край езерото й отвори очите.
— От договора се виждаше, че баща ми беше купил вилата в брой. — Тя се огледа наоколо. — Можеш ли да се досетиш кой му я беше продал и за колко?
— Франк Белафини.
— Да. Имот за половин милиона долара, продаден на баща ми за хиляда и петстотин долара. — Тери се засмя горчиво. — Показах му всичко намерено на другата сутрин. Подредих бележките на бюрото му в полицейското управление. Трябваше да има някакво логично обяснение, сигурно изпълняваше някаква мисия под прикритие или нещо такова. Той ме замъкна в стаята за разпит и ми се разкрещя. Развиках се и аз, той ме удари и ми каза, че повече не мога да живея при тях с мама и ме остави, да си бърша кръвта от устата. Когато се съвзех, го потърсих в кабинета му. Него го нямаше, заедно с всички документи.
Ръката на Корт я притегни по-плътно.
— Ти какво направи?
— Върнах се в академията и се обадих на разследващите агенти. Когато дойдоха, аз им дадох копията от всичките документи на татко.
— Значи ти си го накиснала.
Тя кимна.
— Казаха ми, че съм им помогнала толкова много, че няма да се наложи да давам показания в съда. — Залютя й на очите. — Майка ми така и не разбра, но аз поисках от агентите да кажат на татко, че аз съм го предала. — Тя разтърка очи. — В известен смисъл, той беше първата ми нашивка.
— Руел сигурно знае всичко това. — Гласът на Корт прозвуча равно. — И го използва, за да те манипулира.
— Той направи една огромна грешка. Той не те познава. Не знае какъв човек си. Докато аз знам. Знам, че по-скоро би вкарал куршум в собствения си череп, отколкото да нараниш някого. — Тя пое рязко дъх. — Но доказателствата… с признанията на Белафини той има достатъчно основания да те вкара в затвора. А когато те вкара зад решетките, Белафини трябва само да се обади на своите хора вътре, за да те пречукат.
Тя сви ръце в юмруци.
— Руел иска да накаже Белафини за убийството на партньора си и ще му позволи да те убие, за да го спипа.
— Руел иска Белафини, точка. А Белафини иска Подпалвача. — Корт сви рамене. — Те играят един срещу друг и ме използват, за да получат каквото искат.
Тери беше готова да застреля и двамата, но това нямаше да помогне на Корт. Затова пък ще ме накара да се почувствам по-добре.
— На сутринта ще отидем при кмета. Той ще ни изслуша.
— Ще бъде най-добре да се предам. Моят адвокат ще се справи с Руел, а родителите ми ще бъдат поставени под полицейска закрила, докато съм в затвора. — Той я пусна, и се върна в средата на дневната.
Прииска й се да разбие с юмрук прозореца.
— Ти няма да отидеш в затвора. Това е равносилно на смъртна присъда. Няма да го позволя.
— Това не е твое решение, Терез. — Той вдигна телефона и набра някакъв номер. — Лоусън Хейзнъл, моля. — Изчака малко. — Детектив Хейзнъл, обажда се комисар Гембъл. Разбирам, че сте получили заповед за моето арестуване.
— Престани! — Тери почти се хвърли върху него.
Той я притегли до себе си и я задържа там. След като слуша няколко минути, Корт каза:
— Моля те, кажи на дежурните полицаи, че ще се явя в управлението утре сутринта. Да, за да се предам. Благодаря. — Той изключи телефона.
— Кметът току-що е свикал поредната пресконференция и ме е уволнил. Хейзнъл каза, че цялата полиция в града ме издирва.
Нещата не се бяха развили по план. Родителите на Гембъл бяха живи. Инфарктът на стареца им беше попречил да се приберат в имението си навреме за прекрасния огън, който им беше стъкнал, а сега двамата заедно бяха в болница „Мърси“.
Подпалвачът опита отново. Проникването в интензивното кардиологично отделение беше лесно, докато една медицинска сестра не го забеляза. Щеше да се получи по-добре, ако прекрасната брюнетка на Гембъл го беше хванала как ги наблюдава и бе тръгнала да го гони — той бе планирал да я дръпне в една от стаите, но Гембъл тръгна след нея и провали всичко.
От този момент гневът взе да се трупа в Подпалвача. Имаше нужда да го изгори, иначе щеше да се задуши.