Той отиде до катедралата „Сейнт Луи“, за да се помоли, а след това мина напряко през Джаксън Скуеър до уличката с исторически сгради, превърнати в луксозни магазинчета за богати туристи. Собствениците бяха проявили здрав разум и бяха инвестирали в централна алармена система, която беше финансово изгодна, но на практика безполезна. Той я изключи от електрическото табло и се зае да пренася тихо седемте тежки торби от микробуса към стълбището. Направи четири курса до най-горния етаж, който се простираше по цялата дължина на магазините и започна да гради своя шедьовър.
Последните елементи, които извади от чантата, бяха две красиви златни обеци, халки, гравирани с цветя, всяка с мъничък диамант в тичинката. Той ги взе в дланта си и ги обърна към слабата светлина от прозореца, за да се порадва на блясъка на брилянтите и сиянието на златото.
Какво правиш, глупчо?
— Давам на драго сърце — прошепна той. Вече не се плашеше да чува гласа й, тя беше постоянно с него сега.
Можеше да си спомни и други неща: уханието на люляк, нежния шепот на дългата й тъмна коса, когато полюляваше главата си и се любуваше на отражението си. Тези харесват ли ти?
— Много. — Би и купил сто чифта, ако знаеше. Щеше да я кара да ги сменя на всеки час.
Сладък, висок кикот. Карат ме да се чувствам като селско момиче. Ще си събуя обувките и ще вляза да мачкам гроздето с боси крака.
— Грозде. — Той стисна златните обеци в шепа. — Грозде от лозата.
Но спомените не бяха само прекрасни. Някои гризяха съзнанието му като гладни плъхове. Разни неща, които бе казал старецът. Неща, които той не знаеше. Няма я. Отишла си е. Върнала се при Гембъл. Да, Корт Гембъл. Тъпата кучка все още е влюбена в него.
Отначало той не повярва. Тръгна да я търси, надявайки се да я вразуми. Чакаше пред кабинета на онколога и събираше смелост, когато я чу да изрича онези думи за химиотерапията и за Гембъл.
Ще помогне, трябва да ми помогне. Аз го обичам. Изнесох се от къщата на онзи негодник и той не може да ме спре. Ще бъда с него. Ще живея заради него.
Нещо прободе дланта му. Той отвори ръката си и видя, че острите ръбове на обеците се бяха забили в плътта му.
— Ръка за ръка.
Единствената любов на живота му никога не го беше обичала. Никога нямаше да го обича. Знаеше това от деня, в който я бе срещнал. Сърцето на Лусиана принадлежеше на Кортланд Гембъл.
Тръгна бавно надолу към центъра на сградата, за да заложи последното дистанционно. Тества батерията, залепи я на точното място и вдигна антената. Ръцете му бяха влажни, когато завърши, но той не ги избърса в панталона си.
Това беше най-съвършеното му творение, най-големият му урок. Оставаше само да бъде научен.
Той погали купчината пластичен експлозив, оставяйки потно-кървав отпечатък от дланта си.
— Изгорено за изгорено.
Глава 19
Тери гледаше върху тавана отблясъците от играта на светлината върху езерото. До нея Корт дишаше дълбоко и равномерно.
Беше изтощен, но когато тя го сложи да си легне, той я придърпа до себе си.
Беше трудно да му устои, но той беше преживял достатъчно напрежение за деня.
— Уморен си.
— Имам нужда от теб. — Той обхвана лицето й между дланите си. — Ела тук.
Този път се любиха така, както го бяха правили през февруари, а той я държа в обятията си дълго преди да заспи.
Ласките му бяха толкова нежни, че й късаха сърцето, старанието му да й достави удоволствие, начинът, по който не спираше да я целува. Всяка милувка беше тиха и нежна, но примесена с отчаяние. С дълбокото отчаяние на осъден човек.
Когато се увери, че той няма да се събуди, Тери се измъкна изпод тежката му ръка, преметната през кръста й, и се изтърколи мълчаливо от леглото. Трябваше да свърши нещо тази вечер, за да докаже невинността на Корт и можеше да се довери само на един човек.
Тя намери мобилния си телефон и излезе на задната веранда, където нямаше опасност да събуди Корт. Отговори й сънен глас.
— Грейсън, съжалявам, че те събудих. Нали помниш оня камион с лайна, за който ти разказах? Току-що го стовариха под прозореца ми.
— С какво мога да помогна?
Тя му разказа набързо за последните събития.
— Отседнали сме в моето бунгало на езерото, но Корт е решил да се предаде на сутринта. Дотогава трябва да докажа, че той не е Подпалвачът.