— Все още смятам, че моята Джейн има нещо общо с това.
— Твоята Джейн?
— Извинявай, имам предвид Лусиана Белафини, нейната история просто не се връзва.
Тери си припомни подробностите от местопрестъплението.
— Нейното тяло беше до това на Стивън, нали?
— Да, и все пак тя е била толкова болна, че не е можела да си стои на краката. Тогава защо е била там? Какво е направил, за да я замъкне там, в нейното състояние? — Грей изпръхтя с отвращение. — Поне е умряла бързо. Огънят е бил толкова силен, че дори бижутата са се разтопили върху нея.
— Тя винаги носеше красиви бижута — каза Тери и въздъхна, спомняйки си колко завиждаше на италианката. — Тайно си мечтаех за обеците й.
— Какви обеци носеше? — попита Грей тихо.
— Големи златни халки. Те бяха нейната запазена марка. — Внезапно в съзнанието на Тери изникна образа на Патриша Браун, когато беше отметнала косата от окървавеното й лице. — Чакай малко. Репортерката също носеше златни халки, когато я измъкнахме от парника на госпожа Гембъл.
— Намериха разтопено злато в багажника на Бушар и в къщата на Навара — каза Грей. — Комисарят спомена, че подпалвачът може да оставя бижута като някакво жертвоприношение в знак на почит, за да бъдат изгорени в огъня.
— Или маркира тези жени като жертвоприношение. За Лусиана. — Тери се развълнува. — Може би това е разковничето. Можеш ли да дойдеш да ме вземеш?
Грей изохка.
— И без това вече съм буден. Къде отиваме и какво ще търсим?
— Първо в болницата, след това в лабораторията по съдебна медицина — каза Тери. — Обеците, които Подпалвачът беше сложил на Патриша Браун, не са изгорели.
Дъглас използва парите, които му даде Патриша Браун за извънредното интервю, за да се премести в друг мотел. Той не можеше да се мери по чистота с „Бит Ийзи Слийп“, пък и се намираше на четвърт миля от най-голямото сметище в града. И миришеше като него.
Но след като Дъглас плати за стаята си, служителят на рецепцията моментално се посвети на кръстословицата в „Трибюн“ и напълно забрави за него.
В стаята нямаше телефон, но дори да имаше, Дъглас не би го използвал. Той извървя четири улици до най-близкия телефонен автомат, за да изпълни обещанието си към Кейтлин.
— Гледахте по телевизията — изписука тя, когато й се обади. — Също като Клавър, и Алекс и Сам, само че наистина!
Самият той беше доста доволен от изпълнението си. Положи големи старания за външния си вид.
— Дано баща ти да не е забелязал, че съм използвал неговите тоалетни принадлежности.
— Не, татко се пльосна веднага на килима в хола. Все пак е по-добре, отколкото да повръща върху тоалетната. — Кейтлин въздъхна. — Сега какво, ще се криеш, докато преминат данданиите, или ще спипаш гадния комисар?
— Госпожа Браун ми обеща още едно интервю, но не успях да се свържа с нея. — Чудно защо. Тя беше обещала да му се обади.
— О, това ме подсети нещо. — Чу се шумолене. — Един човек се обади и каза, че оставил пакет за теб в пощата. Каза, че е важно. — Тя прочете бележката.
— Каза ли името си? — Дъглас се намръщи.
— Не, обаче каза нещо странно. Че бил радостен или нещо такова. Сигурно се занимава с благотворителност.
Кръвта му се смрази.
— Да не е този, който дава на драго сърце?
— Точно той! Да не е някой твой приятел?
— Не, и ако се обади отново, не искам да разговаряш с него. Кажи му, че съм се изнесъл и затвори.
— Добре. Изкарах петица на теста по математика днес.
Той се усмихна.
— Знаех, че ще се справиш.
— Аз не вярвах. — Кейтлин подсмръкна. — Липсваш ми, Дъглас. Нали ще те видя отново?
— Когато всичко свърши и имам по-добро място за живеене, ще ми дойдеш на гости. — Представяше си малко ранчо в Метери, с ограда от колове и може би куче, с което Кейтлин да се гони на двора. — Ще намеря място, където ще се срещаш с други деца на твоята възраст и ще си намериш нови приятели. — Щеше да бъде почти като да си има свое семейство.
— Ще ми се обадиш отново, нали?
— Да. Нали запомни какво ти казах, да не разговаряш с онзи човек.
Дъглас се постарала отиде в пощенския клон, когато беше най-натоварено и взе пакета — без да бие на очи. Оттам хвана автобус до летището, където се насочи към най-близкия гейт.
— Извинете — обърна се той към един от охранителите, обслужващ металния детектор. — Дали е възможно да пусна този пакет през детектора?