Възрастният служител се намръщи.
— Защо?
— Получих този пакет по пощата, но няма адрес на подателя. — Той сниши глас. — Нали знаете, в наши дни трябва да бъдем особено бдителни за немаркирани пакети.
— Точно така, приятел. — Възрастният охранител постави пакета върху лентата и го провери на монитора. — Вътре няма нищо метално. Прилича ми на плик, пълен с хартия.
— Много благодаря. — Дъглас взе кутията и я отнесе в мъжката тоалетна, където се заключи и разкъса пакета.
Вътре имаше най-обикновен плик с един сгънат лист хартия и дебела пачка от петстотиндоларови банкноти. Върху листа имаше инструкции за друга среща. Беше подписан с една-единствена дума: „Подпалвачът“.
Дъглас седна и потъна в размисъл. Това бяха достатъчно пари, за да започне на чисто, но според указанията той щеше да получи още десет хиляди, ако се явеше на срещата. Единственото предложение за работа, което бе получил, откакто беше излязъл навън, беше за минимална работна заплата в местен ресторант за бързо хранене, но и това предложение бе оттеглено, когато разбраха, че е осъждан и лежал в затвора.
Дали Подпалвачът бе този, който дава на драго сърце?
Дъглас установи, че не го беше грижа. Десет хиляди долара щяха да му дадат ново начало, но двадесет хиляди долара щяха да му стигнат за начална вноска за къща в предградията. Там Кейтлин можеше да идва и да гледа анимационни филми в безопасност. След като си напише домашното, разбира се.
Той щеше да се ожени отново и да има свои деца, а Кейтлин можеше да им бъде детегледачка, когато той и новата му съпруга излизаха.
За такъв живот той би направил почти всичко.
Дъглас позвъни на номера върху листа и остави съобщение на анонимната гласова поща на Подпалвача. След това взе автобуса и се върна в града и отиде пеш до мисията на Сейнт Уилям, където трябваше да се срещнат най-сетне.
Не се беше чувствал толкова добре, откакто го показаха по новините.
Висок тъмнокож мъж с бръсната глава се доближи и седна до него на масата. Толкова силно му напомни за онзи, който даваше на драго сърце, че Дъглас почти подскочи.
— Дъглас Саймън?
Той се опита да наподоби уверена усмивка.
— Да.
— Себастиен Руел, отдел „Организирана престъпност“. — Той показа значката си. — Арестуван сте.
Дъглас не беше очаквал да е ченге.
— Така ли?
Руел го потупа по ръката, преди да закопчае белезници около китките му.
— Аз подслушвах телефона в мотела и подмених пакета. Всъщност парите са истински, но указанията бяха сменени. Проследихте от момента, в който излезе от пощенската служба, в случай че се беше опитал да избягаш с парите.
Ясно, още една секретна операция.
— Много умно, господин Руел. — Сякаш нещо вътре в него искаше да се разцепи на две. Да не беше получил язва? Дали да не поиска да го откарат в болницата?
— Знам, че ти не си Подпалвачът — каза Руел. — Но като се има предвид досието ти, ще бъде много трудно да убедиш прокуратурата в това.
Неестественото положение на ръцете, извити зад тялото му с белезниците, му причиняваше болки в мускулите. Това не беше честно и той го каза на Руел.
— Не съм направил нищо лошо.
— Аз ти вярвам и мисля, че можем да работим в екип, ако си готов да сътрудничиш.
Дъглас изслуша Руел. Разкъсващото усещане вътре в него се усили.
— Този Франк Белафини няма да ми каже нищо. Той не ме познава. Дори няма да се съгласи да се види с някой като мен.
— Той иска да те използва, за да стигне до Гембъл. От дни наред неговите хора кръстосват улиците и те търсят. — Руел му показа плика с пари. — Носи микрофона, накарай Белафини да признае, че Гембъл прикрива мафията и може да запазиш десетте бона и да напуснеш Ню Орлиънс като свободен човек.
— Аз искам да остана в Ню Орлиънс — му каза Дъглас. — В малка къща в предградията. Искам да започна отначало. — С малко късмет, можеше да срещне добра жена, която да се съгласи да създаде семейство с човек като него. Жена, която копнееше за тих и спокоен живот, също като него.
— Не ме интересува какво ще правиш, Саймън, стига да ми помогнеш да спипам Гембъл и Белафини.
Дъглас се замисли за Кейтлин, Корт Гембъл и за връщането към монотонността на затвора. Ако се съгласеше да сътрудничи, той щеше да си отмъсти, да избегне лишаването от свобода и да помогне на малкото момиче, което направи толкова много за него. Ако откажеше да сътрудничи, всичко щеше да рухне.