— Много добре, ще ви помогна. Сега бихте ли свалили белезниците от ръцете ми, ако обичате?
Себастиен беше доволен. Изпрати Дъглас да се срещне с Белафини и сега оставаше само да изчака Корт Гембъл да се яви в полицейското управление, както бе обещал на Лоусън Хейзнъл. Всичко се нареждаше перфектно.
— Капитан Руел — каза Грейсън Хюит и се приближи до него. — Трябва да поговорим.
— Може би друг път, докторе. Имам заподозрян за разпит.
— Даваш ли си сметка какво правиш? Или изпращането на невинни хора в затвора е твое хоби?
Руел го изгледа с досада.
— Гембъл е сгазил лука и ще ми поднесе Франк Белафини върху сребърен поднос.
— Криминалистите току-що ми дадоха сравнителен анализ на отпечатъците, който показва друго. — Грей тикна листа хартия в ръцете му. — Тези отпечатъци са свалени от златните обеци, които Подпалвачът бе сложил на Патриша Браун. Сравнили ги и установили, че не съвпадат с отпечатъците на Гембъл. Затова пък съвпадат с пръстовите отпечатъци на друго лице в базата данни.
Руел сравни двата набора идентични пръстови отпечатъци и името под тях.
— Това не е възможно.
— Извадих медицинското му досие и го сравних с доклада от аутопсията. Не съвпадат. Детектив Винсент си поговори с моя лаборант Лорънс. Оказва се, че някой го е убедил да подмени досиетата. — В гласа на Грей се появи метална нотка. — Сега какво ще правиш?
— Трябва да говоря с Тери Винсент.
Патологът поклати глава.
— Тя отиде в болницата, за да провери състоянието на Луи Гембъл.
Група полицаи излязоха от сутрешния брифинг и минаха забързани покрай хората във фоайето, подтичвайки към колите си.
Руел се обърна към дежурния полицай, който се опитваше да отговори на десетките линии, които започнаха да звънят едновременно.
— Какво става?
Офицерът го погледна нетърпеливо.
— Пожари във Френския квартал. Подпалвачът заплашва, че ще взриви една цяла страна на площад „Джаксън“.
Корт откри, че не обича да се събужда сам. Обходи бунгалото, след това погледна навън и видя колата си там, където го беше оставила Тери предишната нощ.
Тя нямаше транспорт. Как тогава си бе тръгнала? Пеша?
Чувствайки се неловко, той взе един бърз душ, преди да се облече и да тръгне да търси ключовете. Вниманието му беше привлечено от мигащата светлина за ново съобщение на телефонния секретар и той натисна бутона, надявайки се да чуе гласа й.
— Гембъл — изрече изопачения глас, — там ли си? Цяла нощ се опитвам да те намеря. Докопах малката ти нова приятелка. — Той се засмя.
Корт замръзна и погледна към входната врата. Тери не беше поставила веригата снощи. Той я беше отвлякъл.
— Ще я заведа до Френския квартал за една малка утринна среща тет-а-тет на Арт Роу — заяви Подпалвачът. — Таймерите са настроени за девет часа сутринта, така че недей да закъсняваш. Не можеш да пожънеш това, което не си посял. — Лентата спря.
Корт грабна телефона и набра спешната линия на оперативна група „Палежи“.
— Гил, изпрати всички налични противопожарни коли към Джаксън Скуеър.
— Част 21 пътува натам — каза му следователят. — Той заплашва, че ще взриви цял ред сгради.
— Освен това държи заложник — детектив Винсънт. Предай това на полицейското управление и им кажи, че отивам там, за да координирам операцията. — Преди Гил да може да каже нещо в отговор, Корт тресна телефона и се затича към вратата.
Тери не изпита вина задето използва значката си, за да я пуснат да види Луи.
— Налага се да задам няколко въпроса на господин Гембъл — каза тя на недоволната медицинска сестра, която я спря на влизане. — Ще го направя бързо.
Бащата на Корт седеше в леглото и макар да изглеждаше уморен и малко измъчен, усмивката му беше все така сърдечна и прекрасна, както винаги.
— Cherie! Ти си дошла да ме избавиш от тази камера за мъчения?
Тери се наведе да го целуне по двете страни.
— Официално съм тук, за да те разпитам — прошепна му тя. — В случай че сестрата влезе и вземе да крещи. — После се обърна и се усмихна на Елизабет. — Добро утро, госпожо Гембъл.