— Какво искаш?
— Не бях ли достатъчно ясен? — Той цъкна с език. — Мъжете, с които си работил, мъжете, които си обичал като братя, сега са в капан. Ако се опитат да напуснат най-горния етаж, сензорите ще активират детонатори и „Арт Роу“ и твоите пожарникари ще се разлетят на малки парченца над целия град.
— Твой съм.
— Това го знам. — Гласът на Подпалвача стана студен. — Бомбите са на таймер, който ще изгасне точно в девет часа сутринта, аз пък си имам дистанционно, с което мога да взривя сградата, когато си поискам. Но мога да направя сделка и да го заменя срещу нещо друго.
— Мен?
— Теб и детектив Винсент, струва ми се. Доведи я в бунгалото на брега на езерото. Само вие двамата. Ако те видя да пристигаш сам или с някой друг, освен прекрасната детективка, ще гръмна бомбите.
Корт погледна Тери.
— Тя не ми е приятелка. Беше примамка.
— Малко прилича на моята красива Лусиана. Висока, мургава и толкова жива. — Подпалвачът въздъхна. — Пази се и побързайте. Часовникът тиктака, бомбите също. — Линията замря.
— Той иска среща с нас на езерото. — Корт прибра телефона и погледна нагоре към сградата. — Таймерът е настроен да взриви бомбите в девет часа. Трябва да измъкнем хората от там.
— Ние ще се справим тук — увери го Руел. — Тръгвайте!
Корт отиде до Тери, която вадеше нещо от багажника на един полицейски автомобил.
— Той е в бунгалото. Иска да отидем там.
Тери му подаде една бронежилетка и каска.
— Ами тогава да вървим да го заловим.
Глава 20
— Те ще дойдат всеки момент — изръмжа Подпалвачът. — Вкарай сополанката вътре, преди някой да я види.
Дъглас беше уморен. От първото посещение на Подпалвача той правеше всичко каквото бе поискал от него. Но без значение какво жертваше Дъглас, другият никога не беше доволен. Тази неочаквана визита го изплаши. Как беше разбрал Подпалвачът, че ще бъдат тук?
— Добре, но не искам да я плаша. — Дъглас сви рамене. — Тя е само едно малко момиченце.
Върху лицето на другия се изписа презрение.
— Нали не искаш аз да изляза и да я доведа?
— Не. Добре, ще я доведа. Но ти трябва да останеш тук, докато пристигнат. — Преди Подпалвачът да може да се впусне в спор с него, Дъглас излезе от спалнята и затвори вратата зад себе си.
Бунгалото на Тери Винсент беше толкова уютно местенце. Може би когато всичко това свършеше, той можеше да й предложи да го откупи. И без това виличката бе по-подходяща за семейство, отколкото за сама жена.
Дъглас намери момиченцето на брега на езерото да хвърля камъчета и да прави жабчета в плискащите се вълни.
— Ела вътре, Кейтлин.
— Не искам. — Тя хвърли едно кръгло плоско камъче, което подскочи два пъти, преди да потъне.
Дъглас се намръщи.
— Гладна ли си? Ти почти не хапна от сладоледа, докато пътувахме. — Кейтлин вдигна такава олелия, че той се принуди да спре и да й купи сладолед.
— Заболя ме корема. — Тя се обърна. — Аз отвлечена ли съм?
Той се засмя.
— Не, разбира се. Просто си помислих, че езерото ще ти хареса. — Той не разбираше защо Подпалвачът беше дошъл тук, но вече се беше отказал да му иска обяснения. Той си оставаше непонятен за Дъглас.
— Кой е този човек в спалнята, с който те чух да говориш?
— Той е мой приятел. Каза, че много би искал да се запознае с теб. — Дъг протегна ръка. — Ела да ви запозная.
Кейтлин се отдръпна.
— Не искам, той е лош. Искам да се прибера вкъщи, Дъглас.
— Всъщност не е лош. Той е много тъжен и го крие, като се прави на лош — обясни Дъглас. — Изгубил е човека, когото обича в един ужасен пожар. Ако отидеш при него, може да го накараш да се почувства по-добре.
Кейтлин тръсна глава.
— Не мога да остана тук. Татко ще се тревожи.
Нещо в него се преобърна.
— Мила моя, той никога не знае къде се намираш.
— Не е вярно! — В очите й избиха сълзи. — Той ме обича.
— Баща ти е пияница — рече ядно Дъглас. — Забелязва те само когато трябва да го покриваш на рецепцията или да му купиш бира. — Той видя как сълзите се затъркаляха по бузите й и почувства разкаяние. — О, Кейтлин, съжалявам. Просто трябва да приемеш истината за него. Той е много лош родител и ти заслужаваш нещо по-добро.
— Той пие само защото мама е мъртва. — Тя избърса носа си с опакото на ръката си. — Вината не е негова. Той също е тъжен.