— Просто си върша работата.
Когато Тери влезе в трапезарията, бащата на Корт стана и я целуна по двете бузи.
— Изглеждаш уморена. И отслабнала.
— Защото съм уморена и отслабнала. — Тери се усмихна учтиво на Елизабет. — Добро утро, госпожо Гембъл.
— Тери, колко хубаво, че се съгласи да дойдеш предвид краткото предизвестие. — Елизабет посочи празния стол срещу себе си. — Заповядай.
— Благодаря! — Веднъж беше гостувала на парти в дома на Гембъл и няколко пъти бе хапвала в ресторанта на Луи „Круи на Луи“, но никога не беше сядала на една маса с Елизабет. Джей Ди я бе канил на вечеря със семейството много пъти, но Тери винаги бе намирала извинение, за да се измъкне.
Харесваше Луи, а Джей Ди беше най-добрият й приятел, но майката на Корт, както и самият Корт, я изнервяха.
Тери седна на масата и забеляза допълнителното празно място до нейното. Беше за предпочитане, вместо да се опитва да отгатне за какво служат всичките тези вилици.
— Комисарят тук ли е?
— Говори по телефона в кабинета си, както винаги. — Луи напълни огромна чаша с портокалов сок и го постави до ръката й. — Обичаш палачинки, нали? Направих четири вида: с наденица, с аспержи, с шунка и с кашкавал. Подгрях ги специално за теб.
Което я подсети. Тери погледна Елизабет от другата страна на масата.
— Съжалявам, че закъснях. Попаднах в някакво ши… шеметно задръстване. — Майката на Корт не отговори, така че Тери погледна към Мей, която стоеше в очакване да я обслужи. — Знаете ли, сутрин обикновено изпивам само чаша кафе. И ме държи до обяд.
— Това е брънч. Половин обяд. — Луи взе платото от Мей и надипли четири огромни палачинки в чинията й. — Да ти е сладко.
— Мили Боже! — Тери огледа грамадата. — Луи, изглеждат чудесно, но аз съм кльощава, а не куха.
— След като си похапнеш, вече няма да си кльощава. Елизабет, вие си поговорете, докато аз отида да отрежа телефона в стаята на сина ни. — С тези думи Луи ги остави.
Тери отпи от портокаловия сок, преди да забележи ленената салфетка, сгъната като цвете до чинията й. Кореспондираше със свежите цветя в центъра на масата, точно между нея й майката на Корт, така че май трябваше да я използва.
— Толкова се радвам да те видя, Тери — каза Елизабет.
— Така ли? Аз също се радвам — излъга тя.
— Не мога да си спомня кога за последен път сме имали възможност да побъбрим.
— Абе, отдавна беше. — Да си побъбрят? Двете? Никога в тоя живот, госпожо. Сега какво се очакваше да отговори. — Имате ли новини от Джей Ди и Сейбъл, госпожо Гембъл?
— Жан-Делано се обади миналата седмица, преди двамата с Изабел да поемат на някакъв круиз около островите. Прекарват си прекрасно. — Усмивката на Елизабет угасна. — Не знам как ще му кажа за Ашли.
— Аз не бих навлизала в твърде много подробности. Беше достатъчно ужасно. — Тя взе една вилица, после забеляза, че не беше със същия размер като тази на Елизабет и я върна.
— Това, което показаха по новините, беше потресаващо. Въртяха кадрите по всички станции. — Елизабет потръпна като истинска дама.
— Журналистите по принцип са шайка лешояди. — Колко мило, че майката на Корт полагаше усилия да бъде любезна. През повечето време Тери смяташе, че не би могла да разговаря открито с нея, но пък и никога не се беше опитвала. — Добре, че успяха да измъкнат трупа, преди пресата да се появи. Иначе репортерите щяха да заснемат всичко. — Уха, добре се накисна, Тери. Сега защо не вземеш да опишеш подробно състоянието на телесните останки?
По-възрастната дама остави чашата си с кафе.
— Да, представям си. Как напредва разследването?
— Скъсваме си гъ… задниците. — Тя бе намерила подходящата вилица и я използва, за да отреже едно крайче от първата палачинка. — Съжалявам за израза.
Елизабет прочисти гърлото си.
— Кметът Жарден изглежда е приел случая присърце и се ангажира да предоставя помощ на разследването.
— Не вярвайте на всичко, което виждате по телевизията, кметът е идиот. Прецака разследванията на цял куп колеги, като сформира тая група за връзки с обществеността. Но все пак има няколко добри следователи извън нея и хората лека-полека се захващат за работа. — Тери плъзна парчето ефирна палачинка в устата си, преди да добави: — Ще го сбараме тоя кучи син… ъ-ъ, подпалвач, госпожо Гембъл.
— Разбирам. — Елизабет се облегна назад в стола си. — Кортланд ни каза, че известно време ще играеш ролята на негова годеница, за да не пострадат други жени.