Джей Ди винаги казваше, че има безрезервно доверие в Тери, и беше спокоен, когато тя му пазеше гърба. Сега Корт започваше да разбира защо.
— Извинете, комисар — рече Лоусън Хейзнъл, приближавайки се към тях.
Тери се намръщи.
— Хейз? Какво правиш тук? — Тя погледна колегата си. Цялата предница на ризата и панталона му беше изцапана с някаква карамелена на цвят течност. — И защо си наквасен с лате?
— Ако някога ме чуеш да казвам, че искам да имам деца, припомни ми този случай, чу ли? — Той се обърна към Корт. — Проследих Саймън дотук. Той седеше на онази пейка и наблюдаваше входа на църквата. Изглеждаше много заинтригуван от вас и блондинката, с която излязохте.
Корт се обърна. Тъмният микробус, който бе паркиран на ъгъла, беше изчезнал.
— Къде е той?
— Точно това казвам. Някакво момиче се приближи до колата и ме попита дали съм виждал малкото й братче. Когато се огледах наоколо, тя ми пусна гущер във врата. Крайният резултат е това. — Лоу посочи пропития с кафе лате плат, който беше прилепнал на гърдите му. — Хлапето избяга, а когато потърсих Саймън, той беше изчезнал. Загубих го.
Секретарката на Грей надзърна зад открехнатата врата в кабинета му.
— Свалих онези файлове, които поискахте. — Тя донесе диска и му го подаде. — На четвърта линия ви чака Пол Таравей, казва, че вие сте му се обадили?
— Да, така е. Благодаря ти, Джен. — Той натисна мигащия бутон на телефона. — Доктор Таравей, благодаря, че връщате обаждането ми.
Най-накрая.
— Доктор Хюит — отговори дълбок, дрезгав глас. — Казаха ми, че било спешно.
— Опитвам се да идентифицирам една жертва от пожара в „Маскърс“. — Той вдигна списъка на повикванията и провери името на Таравей. — Вие сте бил личният лекар на Стивън Белафини.
— Точно така.
— Моята Джейн Доу е била в последен стадий на рак на гърдата и е била подложена на курс радикална химиотерапия. На възраст около 28, висока 1,70 м и около петдесет килограма. Загубила е по-голямата част от косата си.
— Не мога да идентифицирам със сигурност жена по толкова общо описание, докторе.
Общо описание ли? Та той му даде всичко друго, освен пръстови отпечатъци.
— Разбирам, но дали това описание пасва на някой член на семейството на Стивън Белафини? Съпруга, може би, или сестра?
Гласът на другия стана равен.
— Това е поверителна информация за пациентка.
— Вашата пациентка е мъртва, сър. Така че вече е моя пациентка, но все още си няма име. Помогнете ми да й дам име.
Последва дълго мълчание в другия край на линията. Най-сетне Таравей каза:
— Аз диагностицирах рак на гърдата на съпругата на господин Белафини Лусиана миналата година. Вашата Джейн Доу може да бъде тя.
— Лусиана Белафини — повтори Грей и си записа името. — Насочихте ли я към онколог?
— Разбира се, незабавно. — Таравей му даде координатите на другия лекар.
— Благодаря. — Грей прегледа списъка на липсващите лица. — Но госпожа Белафини не е обявена за издирване от семейството. Защо?
— Не знам. Ако сме приключили, трябва да…
Грей се замисли за слабото изтощено тяло.
— Защо Стивън Белафини я е взел със себе си в този бар? Нима не е знаел колко е болна? Нима не го е било грижа?
— Аз бях личен лекар на господин Белафини, доктор Хюит, а не негов психотерапевт. Дочуване. — Линията прекъсна.
Затръшването на телефона му донесе известно удовлетворение. Той погледна диска на Джен и го постави в компютъра си. Файловете бяха изтеглени от базата данни на Харвардския колеж по медицина и обхващаха най-новите методи за лечение на напреднал рак на гърдата.
Докато прехвърляше информацията, той набра номера на онколога на Лусиана Белафини.
— Аз лично се обадих на Стивън Белафини преди две седмици, когато тя не дойде за химиотерапия — каза специалистът. — Той ми каза, че се е разделил със съпругата си и не знае къде е тя.
— Видяхте ли я след това?
— Нека да проверя в книгата си. — Последва кратка пауза. — Не, доктор Хюит, според архива ми, тя повече не е идвала. Искате ли да ви изпратя рентгеновите снимки? По тях ще можете да потвърдите самоличността й.