Но дали наистина беше така? Мория остави вестника настрана. И аз не съм по-различна. До преди няколко месеца мислех единствено как щях да се обличам, когато се омъжа за Джей Ди.
Прислужницата й донесе телефона.
— Обажда се детектив Винсънт, мис Мория.
Мория не приемаше каквито и да е обаждания от деня, когато загина Ашли, но партньорката на Джей Ди не би се обадила, ако не беше важно. Тери Винсент нямаше търпение за нищо друго, освен за своята работа.
Винаги бе смятала Тери Винсент за груба и прекалено пряма. Ашли я бе видяла веднъж с Джей Ди и се бе удивила от ужасяващия й стил на обличане.
— Бездомниците се носят с повече стил — бе отбелязала приятелката й.
Мория всъщност никога не беше обръщала внимание на външността на Тери. Обикновено бе твърде заета да се чувства повърхностна и глупава в компанията на тази жена с проницателен поглед. Негодуваше заради времето, което Джей Ди прекарваше с нея и задето я смяташе за своя най-добър приятел, каквото и да означаваше това.
Тери Винсент може и да не умееше да се облича, но като че ли изобщо не я беше грижа затова. Тя беше умна, проницателна и според бившия годеник на Мория най-доброто ченге сред криминалистите. До нея Мория се чувстваше като пълна глупачка.
Тя взе телефона от прислужницата. Сега ще изпия до дъно чашата на моето унижение.
— Здравейте, детектив Винсънт.
— Госпожице Навара, извинете, че ви притеснявам у дома.
— И без това си седя по халат и се чувствам безполезна. — Това прозвуча достойно за съжаление, затова тя се помъчи да разведри тона. — Какво мога да направя за вас?
— Бих искала да се отбия у вас днес и да ви задам някои въпроси за Ашли Бушар. Сега имам ангажимент, но по кое време ще ви бъде удобно?
Мория се зачуди какъв ли беше този „ангажимент“, който от устата на Тери прозвуча като нещо отвратително. Може би не е „нещо“, а просто съм аз.
— По всяко време, наистина, няма да излизам. — Тя погледна вестника. — Нещо не е наред ли?
— Не, искам да ви задам някои рутинни въпроси. В три часа дали ще бъде удобно?
— Да.
— Има и нещо друго. Човекът, който уби Ашли, отправи известни заплахи, така че не е изключено и вие да сте в опасност. Сигурно комисар Гембъл ви е споменал за това?
Мория се намръщи, опитвайки се да си спомни. Но събитията от онзи ден насам бяха потънали в мъгла.
— Корт наистина ми се обади и каза нещо, но нали знаете, двамата с него сме излизали само няколко пъти преди връзката ми с Джей Ди. Казах му, че хората отдавна са забравили, че сме били заедно.
— Въпреки това трябва да бъдете много предпазлива, госпожице Навара. Проверявайте колите и ако получите някакви странни обаждания или пакети, трябва да ни уведомите незабавно. Ще се видим в три часа.
Мория затвори телефона и допи кафето си, опитвайки се да си припомни разговора си с Корт. Убиецът очевидно се целеше в жените, с които Корт бе имал връзка. Но идеята, че убиецът щеше да се насочи към нея, беше абсурдна. Тя и Корт бяха излизали пет-шест пъти, при това, без да са били влюбени.
По онова време Мория го намираше за прекалено строг и дистанциран за нейния вкус, макар че сега й се струваше, че го разбира малко по-добре. Убийството на Ашли беше само поредния случай. Корт сигурно всеки ден трябваше да се разправя с хора, които подпалваха разни неща и убиваха невинни хора.
Мория взе телефона със себе си и влезе във вестибюла, като се спря да разгледа цветята. Букетът беше скъп, но тя не обичаше орхидеи и тигрови лилии. Те нямаха аромат, освен това изглеждаха неестествено големи и почти пластмасови. Мория предпочиташе червените чаени рози, които Корт й беше изпратил след първата им среща.
— Имаш ужасна памет — каза си тя, остави телефона и посегна към картичката. Отпред беше написано нейното име, но беше изписано неправилно: Марая вместо Мория.
Сигурно беше грешка на цветарите. Кортланд знаеше как се пише името й.
Ако получите някакви странни обаждания или пакети, трябва да ни уведомите незабавно.
Ръката й се поколеба и тя отстъпи малко встрани, оглеждайки стъблата на голямата туфа от цветове. Цветарят беше използвал странно дебела сребърна тел вместо обичайната зелена и водата във вазата беше почти жълта.
Сърцето й заби учестено и тя пое дълбоко дъх.
— Просто им е свършила зелената тел, а водата е стара.