Но букетът наистина миришеше странно, сякаш беше напоен с някакъв изкуствен ароматизатор.
Мория посегна да извади картинката и почувства леко съпротивление. Дръпна я по-силно и видя две златни обеци във формата на халки, залепени на гърба на картинката и прихванати с тънка червена телчица, която се спускаше под нещо като печат.
Светът беше ужасяващо място.
— О, Боже. — Тя се отдръпна от букета, след това си спомни за телефона и внимателно го взе от масата. Набра 911 и когато операторът отговори, тя заотстъпва назад.
— Това сигурно ще ви прозвучи много глупаво, но мисля, че… изчакайте за момент. — Мория видя прислужницата да се задава зад ъгъла, затова направи крачка и я изблъска с гръб обратно в коридора.
— Не, Лизет, бягай оттук.
— Какво има, госпожице Мория?
Нещо изсъска и изплющя, след което последва ударна върна, която изхвърли Мория в другия край на стаята.
След напрегнатото съобщение от Тери, която настояваше той да дойде в „Метаморфозата“ на Андре, Корт отмени следобедните си срещи и тръгна натам. От вратата ги чу да си крещят един на друг.
— Този тоалет е подходящ за случая.
— Хич не ми пука. Няма да го облека.
— Напротив, ще облечеш роклята.
— Не, няма. — Нещо тупна на пода. — Какви са тези простотии… дето сте ми ги залепили в…
— Не пипай косата си!
— Това си е моята коса и ще си я пипам колкото искам, по дяволите!
— Не, не — не прави това, ще извадиш цветята!
— Ама той цветя ли е сложил? Върху главата ми?
Корт влезе в задната стаичка, където Тери и Андре стояха един срещу друг, сграбчили един прозрачен калъф за дрехи, в който проблясваха мъниста с цвят на слонова кост.
— Някакъв проблем ли има?
— Да. — Тери ровеше в косата си с едната ръка и държеше калъфа с роклята сякаш бе заловен пакет хероин. — Професор Хигинс иска да ме наконти като зайче на Playboy — тя тикна тоалета към Андре, — а аз оказвам съпротива.
— Това е вечерна рокля на „Версаче“ — каза Андре като набута тоалета обратно в ръцете й, — а не костюм на зайче. Престани, за Бога! Съсипваш прическата си!
— Нямам нужда от проклетата прическа. И няма да облека рокля, която е толкова къса, че ако се наведа, така ще ми лъсне задника, та целият град да го види.
— Една дама не се навежда! — сопна й се Андре.
— Тери! — Корт се доближи до нея и взе тоалета от ръцете й. — Излез навън и изпуши една цигара.
— Отказах цигарите, дявол да го вземе. — Тя прокара ръка през косата си, изскубна останалите брокатени цветя и ги хвърли на пода. — Ще ми лепят цветя в косата! Писна ми. Чули ме, старче? Писна ми. — Тя излезе от стаята.
— Виждаш ли какво съм принуден да понасям? — Андре размаха ръка. — Цапната в устата, вулгарна, простовата — видя ли я как нарочно съсипа косата си? Псува, държи се просташки, върви и се облича като бараба! Не спря да се оплаква през цялото време, докато Пиер работеше върху нея, а когато започнала нанася кола маската, тя едва не му счупи китката.
— Каква маска?
Андре въздъхна.
— За Бога, Кортланд. Това е вид депилация за кожата и бикини зоната. Пиер просто се опита да я почисти малко по-нагоре.
Корт можеше да си представи реакцията на Тери.
— Андре, тя наистина се старае.
— Да ме подлуди ли? Отдава й се! — Старецът се тръшна на фризьорския стол и притисна ръка до челото си. — Ако прекарам още един час с тази жена, ще завърша златните си години в старчески дом, ще ям киселец и ще плета тръстикови кошници, докато гледам повторения на латиносериали и пускам лиги в компанията на другите старци.
— Ще говоря с нея.
— Говори колкото искаш. Бог ми е свидетел колко приказки изприказвах. — Андре извади сребърната си манерка, отви капачката и отпи смело, преди да се отпусне на стола. — Не мога да превърна чувал в копринена кесия, Кортланд. А под тази хубава, но напълно занемарена кожа, момичето е стопроцентов чул.
— Стой тук. — Корт излезе навън, където намери Тери, преметнала крак през мотоциклета си. — Чакай малко.
— Ти знаеш ли какво ми направиха? Един садист ми сложи горещ восък върху…
— Знам. — Вече си представяше сцената образно, а в момента нямаше нужда от това.
— След това го изчака да се втвърди и го дръпна!