— Разговарях с нея само преди един час. Щях да се отбия у тях този следобед, за да поговорим за Ашли.
Корт клекна до носилката.
— Мория? — Пострадалата едва отвори очите си и се опита да го погледне.
— Не, скъпа, не мърдай. Сега ще те отведат в болницата. Всичко ще бъде наред.
— Цветята — прошепна тя. — Беше в… цветята.
— Бомбата беше в цветята?
Тя успя да кимне.
— Лизет?
Корт погледна нагоре към медика.
— Как е другата жена?
— Ръката й е счупена и има някои повърхностни изгаряния, но ще се оправи. Инжектирахме морфин в системата. — Тя ми каза, че госпожица Навара я измъкнала от стаята точно преди да избухне бомбата.
— Fleur D Amour. — Клепачите на Мория бавно се затвориха. — Злато. На… картичката.
Тери извади телефона си и проведе един бърз разговор.
— Има един цветарски магазин на „Лонт Стрийт“, който се казва Fleur d’Amour — съобщи тя на Корт. — Може би буквите са били в златно.
— Мория? — изпищя някаква жена.
Корт хвана госпожа Навара, която се завтече и за малко да се хвърли върху раненото момиче.
— Клер, не бива да я докосваш.
Медикът внимателно подхвана Мория, системата и кислородната помпа, преди да вдигне носилката.
— Сега трябва да я откараме в болницата, госпожо.
— Аз трябва да дойда с нея — изхлипа Клер. — Това е дъщеря ми.
— Можете да се качите в линейката с нас — каза медикът.
— Тя е силна, Клер — каза Корт, пристъпвайки към майката. — Мория ще се справи.
— Цялата е обгорена. — Клер се отдръпна от него и избърса сълзите си, преди да го погледне. В очите й блестеше омраза. — Ти си виновен.
— Грешите, госпожо. — Тери направи крачка напред към жената. — Комисарят не е отговорен за случилото се. Човекът, който причини това на дъщеря ви, е психопат.
Майката на Мория се нахвърли срещу Тери, опитвайки се да я удари, но Корт я хвана за ръцете.
— Клер, успокой се.
— Не ме докосвай, Кортланд Гембъл. — Жената се отдръпна далеч от него. — Ти си виновен за това.
Той кимна.
— Да, така е, вината е моя.
— И го казваш просто ей така, безсърдечно копеле! — Клер го зашлеви през лицето. — Дано ти да си следващият! Чуваш ли ме? Дано да изгориш в пламъци.
Медикът подхвана през рамената изпадналата в истерия жена и й помогнала се качи в линейката.
Корт проследи отдалечаването на колата, преди да огледа изгорялата къща на семейство Навара. Червеният отпечатък от шамара на Клер продължаваше да пламти върху лицето му.
Тери не можеше да го прегърне и не можеше да притисне устни до болезнената следа. Все пак тя положи ръка върху неговата.
— Госпожа Навара е разстроена, Корт. Тя не знае какво говори.
— Той трябва да ни е видял — отвърна той с глух глас. — Мория ме целуна пред църквата, преди да си тръгне. — Погледът му се насочи към нея. — Ако не беше го направила, ти щеше да бъдеш следващата.
Когато получи доклада на Пелерин за бомбения атентат срещу Мория Навара, Руел отиде направо в отделението по изгаряния в болница „Мърси“. Не се изненадала види Тери Винсънт в чакалнята с Гембъл и Пелерин, но остана извън полезрението им за няколко минути, за да ги наблюдава.
Гембъл изглеждаше мрачен както обикновено. Тери обсъждаше с Пелерин някои подробности от случая. Гембъл не вземаше участие в разговора, но когато Тери стана, за да си вземе кафе от автомата в залата, той не откъсна очи от нея нито за миг.
Нещата се развиват добре, каза си Руел и се доближи до автомата.
— Дойдох веднага щом чух за инцидента. Как е тя?
— Госпожица Навара има изгаряния втора степен по гърба и парченца стъкло по целия гръб и краката — каза Тери. — Ще оперират крака й утре сутрин, но лекарят каза, че тя е в стабилно състояние.
— Ще оживее ли?
— Така изглежда. — Тя взе чаша кафе от машината.
Руел извади няколко монети от джоба си и ги пусна в автомата.
— Госпожица Навара е негова бивша любовница, нали?
— Не, излизали са няколко пъти преди години. Корт смята, че Подпалвачът я е видял да го целува в църквата след панихидата на Ашли Бушар и е направил грешно предположение. — Тери отпи от чашата си и направи гримаса. — Ще трябва да се движа плътно до него на публични места.
— Какво е използвал за бомбата?