— Значи го е купил, поставил е експлозива и го е доставил лично. — Корт мина през отворената предна врата, която беше избита от пантите. — Имаме ли описание на купувача или на човека направил доставката?
— Собственичката на магазина е възрастна дама и не си го спомня добре. — Гил направи гримаса. — Бял човек, наближаващ четирийсетте, с бейзболна шапка и слънчеви очила. Икономката пък ми каза, че някой позвънил на вратата, но когато отворила намерила букета на прага.
Корт разгледа подредбата на залата, която беше оградена от трите страни със стени и нямаше прозорци.
— Как е знаел кога да предизвика експлозията? Няма как да е наблюдавал какво става вътре в къщата.
— Едно от момчетата от оперативната група смята, че бомбата може да е била с предварително програмиран час или гласово активирана.
— Гил се почеса по главата. — Но не би могъл да знае кога Мария ще бъде близо до бомбата и всеки глас би могъл да я активира.
— Не, той е искал точно Мория. Държал е да бъде сигурен, че е тя. — Корт прекоси салона, оглеждайки всеки сантиметър от подгизналия изгорен паркет. Забеляза нещо, което стърчеше изпод рухналата маса.
— Гил, имаш ли найлонова торбичка и щипци?
Когато следователят му подаде чисти пластмасови щипци, Корт се наведе и повдигна внимателно покривката. След това с помощта на щипците извади едно късо парче стопен черен кабел и две бучили почернял усукан метал. Пуснати в пликчето за доказателства, което Гил му поднесе.
Следователят го вдигна към светлината.
— Телта е малко дебела за дистанционно управление. Металът може да бъде месинг.
— Това е аудио кабел. — Той отмести част от отломките и откри останки от миниатюрен микрофон. — Ето как е знаел, че е тя. Чувал е какво става в стаята. — Корт взе найлоновата торбичка и разгледа метала. — Месингът не изглежда така, когато се стопи. Това е злато.
— Предавателят е имал ограничен обхват. — Гил очерта място със специален маркер. — Никога не съм чувал за пироман, който да използва злато за направа на бомба, освен по филмите.
— Кой сне показания от свидетелите?
— Аз, комисар. — Лоу Хейзнъл си проправяше внимателно път покрай криминалистите, които обработваха мястото. — Един от съседите е видял някакъв мъж да се разхожда в квартала рано тази сутрин. Описанието отговаря на Дъглас Саймън, но когато се обадих в мотела, където е отседнал, управителят каза, че е напуснал. Надзорникът му не знае къде се подвизава.
— Обявете го за издирване.
Спомни си как Руел бе придърпал Тери в болницата. Не можа да чуе разговора им, но очевидно шефът на БОП й оказваше натиск. Не че това имаше значение. Вече беше решил какво да прави с Тери.
— Не замесвайте детектив Винсънт в този случай.
Лоу се намръщи.
— Но аз копирам всичко от Тери.
— Повече не го прави! — Корт възнамеряваше да издейства оттеглянето на Тери от случая до края на деня и преразпределянето й в друг отдел.
Мория Навара беше транспортирана до Атланта заедно със семейството й и тъй като Корт изчезна и не можеше да бъде открит, Пелерин направи изявлението пред медиите.
Руел нареди на Тери да стои настрана от импровизираната пресконференция.
— Ти не си ченге, а приятелката на Гембъл. Върви да го намериш и стой с него. — Той я огледа критично. — И направи нещо със себе си. Изглеждаш ужасно.
Дългите изтощителни часове прекарани в болницата наред с фалшивата пресконференция накараха Тери да се подчини на заповедта на новия си шеф и да се прибере у дома. Копнееше само за един дълъг горещ душ и няколко часа спокойствие и тишина, за да се съвземе, преди отново да види Корт.
Телефонът започнала звъни две минути, след като Тери влезе под душа. Влезе й шампоан в очите, докато се опитваше да измие косата си, и се подхлъзна на мокрия под на излизане от банята.
— Винсънт — отсече в телефона тя.
— Синът ми там ли е? — попита Елизабет Гембъл.
— Не. — Тери разтърка с юмрук очите си. — Ъ, съжалявам, госпожо Гембъл, не знам къде е той. Опитахте ли да го потърсите на мобилния?
— Да, но не отговаря. Луи и аз току-що научихме за трагедията с Мория по телевизията. — Тя прочисти гърлото си. — Защо Кортланд не ни съобщи за това?
Тери се изкуши да й каже за тайното преместване на семейство Навара, но се сдържа, защото не знаеше дали Елизабет щеше да съумее да запази тайната. Освен това не беше нейно решение.