— Трябва да попитате него, госпожо Гембъл. — Тя грабна хавлиената кърпа. — Ъ-ъ, съжалявам за загубата ви.
— Не ти вярвам! — Гласът на Елизабет се повиши с една октава. — Никога не си харесвала Мория.
Вярно, така беше. Всяко едно от момичетата, които беше ухажвал Корт, й беше засядало в гърлото и никога не бе смятала Мория подходяща за Джей Ди. Несъмнено неприязънта й беше примесена с немалко завист, както Тери призна пред себе си днес.
Мория Навара сигурно щеше да се съвземе от нападението, но повече никога нямаше да бъде същото красиво момиче.
— Ти трябваше да предотвратиш този инцидент! — Без да знае, че на практика четеше мислите на Тери, Елизабет прозвуча съкрушена и разплакана. — Защо не го направи?
Тери се замисли за телефонния разговор с Мория точно преди експлозията. Беше го преповторила наум хиляди пъти, докато чакаше в болницата. Ако й беше казала повече, ако я беше предупредила да бъде по-предпазлива, това нямаше да се случи.
— Ако можех да го спра, щях да го направя.
— Кой друг ще пострада заради твоето невежество? Още колко хора трябва да загинат? — възрастната жена се задави в ридания. — Ако си беше свършила работата както трябва, Мория все още щеше да е жива.
Дали щеше да плачеш така и за мен? Ако знаеше какво изпитвам към сина ти, дали изобщо щеше да съжаляваш?
— Права сте. Мория щеше да бъде жива, а аз щях да съм мъртва.
— Не исках да кажа това… — Елизабет млъкна.
— Ако се чуя с комисаря, ще му предам да ви се обади. Дочуване, госпожо Гембъл. — Тери затвори телефона внимателно.
Върна се обратно под душа, движейки се механично, сякаш всичките й нерви бяха изключени. Чу телефона да звъни няколко пъти, но го пренебрегна и остави гласовата пощада приеме съобщението. Беше поела достатъчно чувство за вина за един ден.
Посегна към един чифт дънки и тениска, но се поколеба и вместо това извади един от калъфите с тоалетите на Андре. Вътре имаше черна копринена рокля, съвсем семпла, без нито едно цвете, пайета или мънисто. Тери я извади и я вдигна, за да провери дължината. Стигаше й точно над коляното.
— Хм, защо да не облека нещо такова? — попита тя отражението си. Сложи един черен сутиен, но нямаше подходящи пликчета. Вместо бельо Андре й беше изпратил прашки, затова Тери порови сред тях, докато намери чифт черни изрязани бикини. Имаха връзки от двете страни и дори й се сториха по-удобни от обичайните й памучни бикини.
— Нищо чудно, че стриптийзьорките носят такива неща. — Тя нахлузи роклята и се завъртя настрани пред огледалото, за да се огледа. — Да, това определено е моят стил.
Дали Корт би помислил същото? Дали наистина дрехите правеха жената? Част от нея изпита желание да свали роклята и да я накъса на парченца. Друга част обаче, която бе стояла заключена в някакъв тъмен ъгъл на главата й много дълго време, я убеди да си поиграе с гримовете на Андре и да види какво може да направи с лицето си.
Ако той беше тук, бих могла да го накарам да ме пожелае отново. Почукването на входната си врата стресна Тери и я накара да вдигне поглед към тавана.
— Не си прави шеги с мен, Господи.
Бързият поглед през тесния прозорец на вратата я успокои.
— Грейсън — каза тя и отвори вратата. — Какво правиш тук?
— Трябва да говоря с теб. Опитах се да ти се обадя по телефона, но все попадах на гласова поща. — Очите му се разходиха по нея. — Излизаш ли някъде?
— Не, просто се занимавах с женски работи. Влизай.
Патологът никога не бе стъпвал в апартамента на Тери и се огледа с интерес.
— Приятно местенце за килер. Освен това няма течове. — Грей постоянно кърпеше пробойните по корпуса на своята лодка, където живееше.
— Не ми трябва много, аз и без това не се задържам много тук. — Тя наметна хавлиената кърпа около раменете си. — Искаш ли нещо разхладително?
— Не, но ти донесох подарък. Идентифицирах нашата Джейн Доу номер четири и й направих аутопсия. — Той й подаде папката. — Рентгеновите снимки потвърдиха, че това е Лусиана Белафини, съпруга на една от жертвите.
— Лусиана. — Тери се завъртя на пети, като си спомни високата красива брюнетка, която Корт бе довел на церемонията, на която Джей Ди и Тери получиха значките си. Тогава тя беше дразнила брата на Корт безмилостно. Беше една от малкото приятелки на Корт, която беше харесвала. — Днес си отишъл в италиано-американския клуб, за да се видиш с Белафини. Да не си полудял?