— Общо взето, да. Знаеш ли дали тя е била приятелка на Корт?
— Да, имаха връзка. — Тери седна на ръба на дивана и отвори папката. — Каза ли му?
— Оставих съобщение на гласовата му поща, но без никакви подробности. Предположих, че може да са имали връзка.
— Да, по-добре изчакай до утре. — Тя остави папката върху масичка за кафе. — Ще бъде по-отзивчив.
— Значи затова изглеждаш толкова бледа. — Грей седна до нея. — Тормози ли те?
— Не, добре съм.
Корт беше този, който страдаше, точно както беше предсказал Подпалвачът. На нея й оставаше само да гледа и да се чувства напълно безполезна.
— Щом е така, искаш ли да съблечем тази рокля и да се отдадем на див животински секс? — Той й хвърли прелъстителен поглед през пърхащи мигли.
Тери се разсмя неволно.
— Не тази вечер, Тарзан.
Той я прегърна през раменете.
— Тогава хайде да излезем да хапнем нещо и да поговорим.
Цял ден беше карала на блудкаво кафе, така че при споменаването на думата „храна“ стомахът й се събуди с ръмжене.
— Добре, само чакай да нахлузя някакви обувки.
Тя отиде в спалнята и понечи да обуе любимите си маратонки, след което изгледа наредените кутии с обувки.
— О, да. — Тя извади чифт черни кожени обувки с голи пети и напъха краката си в тях. — Ходи бавно. Не се спъвай.
Спря се в банята да си сложи малко грим. Ако го направеше много бързо и използваше съвсем малко, се получаваше добре. Устата й разцъфна с яркочервеното червило, което не се изтриваше дори когато ядеше и пиеше, както твърдеше Андре, докато не го отстранеше със специалната течност за тази цел.
— По дяволите, отново се превръщам в момиче — отбеляза пред огледалото над мивката. Направи отвратена физиономия и се засмя.
— Какво е толкова смешно? — подвикна Грей от хола.
Тери обърна гръб на отражението.
— Аз.
Тя яхна мотора си и последва Грей до ресторанта, упражнявайки отново шофиране с рокля. Ако държеше коленете си прибрани и подпъхнеше полата под бедрата си, тя не се вдигаше.
Ресторантът беше малък и претъпкан, но морските дарове бяха пресни, а бирата тъмна и плътна. Двамата си разменяха и опитваха омарите и раците от чиниите си, докато Грей й разказваше какво беше научил за Лусиана Белафини.
— Това, което все още ме притеснява, е разминаването в различните истории — каза Грей. — Онкологът твърди, че тя е била лудо влюбена в съпруга си, но икономката казва, че го е напуснала… Белафини пък каза, че той я е изхвърлил.
— Смятам, че Белафини е напълно способен да направи това. — Тери разчупи една рачешка щипка и измъкна уханното бяло месо.
— От друга страна, тя може би е знаела, че е пътник и е искала да пощади Стивън.
— Не мисля така. — Грей си взе един пържен картоф от чинията й.
— Правела е химиотерапията амбулаторно, така че да може да си бъде у дома с него. Заради дозата на вливанията е имала много тежки странични ефекти. Той е бил свидетел на опадането на косата й, ежедневното повръщане и всичко останало. Защо да се мъчи толкова и да позволи на стареца да я изпъди накрая?
Грей се замисли за Корт и вдигна чашата си.
— Може би е искала да я помни приживе, вместо да бъде свидетел на края й. Понякога правим неща, които не искаме, само за да защитим хората, които обичаме.
— Като теб в задачата на Руел.
Тери се задави с бирата си.
— Какво?
— Говори се, че Руел е разнищил всички папки и случаи, по които е работил комисарят. Стари случаи, персонал, обучения, всичко чак до времето, когато е бил пожарникар. След това те взима в отдела и ти възлага разследването на пожара в „Маскърс“. Ти ме караш да си играем на гаджета, но внезапно Руел ти възлага да се правиш на новата приятелка на комисаря. Споменавам Лусиана Белафини, съпруга на сина на шефа на мафията и бивша приятелка на Гембъл, и ти едва не припадаш. — Той я прикова с поглед. — Аз не съм гений, Тери, но мога да събера две и две.
В първия момент й хрумна да го излъже. Но Грей вече знаеше, пък и тя наистина имаше нужда от приятелски съвет.
— Ако ти кажа, трябва да мълчиш като гроб.
Той вдигна три пръста.
— Честна скаутска.