— Провеждам независимо разследване за Руел. Той си мисли, че Корт работи за Франк Белафини. — Тери му каза за анонимния депозит и за срещата между Белафини и Корт. — Руел греши, но аз съм единственият човек, който може да го докаже.
— Гембъл знае ли?
Тя поклати глава.
— Трябва да му кажеш или поне да ме повикаш наблизо, когато той разбере. — Нещо изписука и Грей извади пейджъра от джоба си. — Тази вечер съм дежурен на повикване. Съжалявам, но трябва да вървя. — Той махна на сервитьорката и поиска сметката.
Мисълта да се прибере сама изведнъж загуби своята привлекателност. Не искаше да остава сама, а тъй като не можеше да бъде с Корт, Грей беше следващият логичен избор. — Нещо против да дойда с теб?
— Ни най-малко. — Той й се ухили. — Скоро не съм полирал бюрото си. Може да поръчам една от онези подложки.
Тя се засмя и поклати глава.
— Продължавай да си мечтаеш, приятелю.
Корт прекара два мъчителни часа, опитвайки се да уреди отстраняването на Тери Винсънт от случая с Подпалвача. Пелерин предпочете да го нахока, задето не се бе явил на пресконференцията, след което заяви, че не знае къде е тя. След пет лаконични съобщения на гласовата поща, Руел върна обаждането на Корт и вежливо му каза същото.
За негова изненада, не друг, а кметът най-накрая се съгласи да се застъпи пред Руел, но само ако Тери е склонна да бъде отстранена от случая.
— Ти каза, че тя не е направила нищо нередно — рече Жарден. — Така че ако не й повдигнеш обвинение, тя трябва да се оттегли по собствена воля.
Корт беше убеден, че след случилото се с Мория, той щеше да убеди Тери да си вземе годишния отпуск. След което установи, че не може да я открие нито на мобилния й телефон, нито на пейджъра.
Сега той седеше пред апартамента й и се опитваше да измисли къде можеше да бъде. Прозорците на гарсониерата й бяха тъмни, харлито го нямаше и Корт чуваше звъна на мобилния й телефон и пейджъра вътре. Вече беше проверил любимото й място край езерото, но и там я нямаше. Джей Ди винаги казваше, че тя няма приятели и посещава семейството си от дъжд на вятър. Оставаха само нейният приятел Хюит и Подпалвачът.
Тя не е в опасност, каза си Корт, качи се в колата и подкара към моргата.
Дежурният техник не знаеше адреса на Хюит.
— Той живее на лодка, комисар, но постоянно е в движение. Казва, че се уморява от съседите си.
Нима трябваше да пусне хрътките, за да намери проклетата жена?
— Трябва да се свържа с него тази вечер.
Ако Тери не беше с него, щеше да впрегне цялата оперативна група в издирването й.
— Докторът идва насам в момента — обясни техникът. — Искате ли да го изчакате в кабинета му?
Корт влезе и закрачи из кабинета на патолога. Върху бюрото имаше цял куп папки, лабораторни изследвания и контейнери с проби. На стената се виждаше плакат на Брус Огоингстийн, наред с дисекционни схеми. Анонимно парче от някакъв неразпознаваем орган плуваше в стъклен буркан, пълен с прозрачна течност. Десетина керамични кутийки бяха наредени върху шкафа и Корт видя нещо черно в едната, която бе оставена отворена. Мястото приличаше на кръстоска между колумбийска кафеена плантация и лабораторията на доктор Франкенщайн. Той отмести стъкления буркан, за да вземе списанието. На корицата се мъдреше не друг, а Хюит, стъпил върху дъската за сърф и понесъл се върху перфектната вълна. Ето по какви мъже си пада. Отвратен, той захвърли списанието обратно на бюрото. Златното момче. Смехът на Тери го накара да се запита дали не бе изгубил разсъдъка си, докато не я видя да влиза заедно с Хюит.
Корт не се беше молил от години, но сега го направи. Тя е в безопасност. Благодаря ти, Боже. Всъщност, беше в нещо повече от безопасност. Ръка за ръка с русия доктор, усмихната и загледана в него така, сякаш нямаше никакви грижи на света.
Корт не се ядоса, когато видя Тери с Хюит. Не се подразни от лъскавите червени устни или от разрошената й коса. Тясната черна рокля и обувките на високи токчета обаче го изпълниха с желание да забие юмрук в стената.
Той не отвори вратата с ритник и не се разкрещя, докато излизаше да я посрещне.
— Детектив Винсънт, от няколко часа се опитвам да те открия.
Усмивката на Тери изчезна и тя пусна ръката на Хюит.
— Мория? Тя добре ли е?
— Състоянието й се стабилизира. Преместиха я заедно със семейството й в Атланта. — Корт кимна към коридора. — Искам да поговорим.