Хюит изглеждаше озадачен.
— Да не се е случило нещо с госпожица Навара?
— По-сложно е — каза тя на патолога. — Ще дойда след малко.
Веднага щом останаха насаме Корт попита:
— Излязла си навън в този вид?
— Ами, да, двамата с Грей отидохме да хапнем нещо. — Тя се погледна. — Тази рокля ми харесва. Може ли да я облека следващия път, когато играя приятелката на комисаря?
Да не беше пияна?
— Ще бъде трудно да убедиш Подпалвача, че си с мен, ако се разкарваш навън с доктор Хюит.
— Но това беше едно съвсем малко морско ресторантче — каза тя. — Никой не ни видя.
— Може да те е проследил. — Той се стараеше да не поглежда към роклята, защото му се вдигаше кръвното. — Моля те, опитай се да запомниш, че трябва да носиш дрехите на Андре само за мисията, а не да сваляш гаджета.
— Надлежно отбелязано. — Гневът проблесна в очите й. — Ще се преоблека веднага след като се прибера вкъщи.
Сега щеше да й каже, че тя трябва да се оттегли от случая, за да не свърши като Мория. Но от устата му излезе друго:
— Не искам да те виждам повече с Хюит.
Тъмните й вежди се вдигнаха във високи дъги.
— Моля?
— Личният ти живот пречи на разследването. — Това поне прозвуча по-разумно.
— Така ли смятате, комисарю? — Тя скръсти ръце.
— Не започвай с мен — предупреди я той. — Не съм в настроение.
— Ти никога не си в настроение. По-добре върви да се напиеш. Поносим си само когато си пиян. — Тя се отдръпна от него. — Но после не идвай у нас. — Погледна го през рамо. — Няма да съм свободна.
Корт остана в коридора няколко минути след като Тери се върна в моргата. Той нямаше права над нея, нито можеше да й държи сметка какво прави в свободното си време. Можеше да й се обади утре сутрин и да й каже всичко по телефона. Надзърна през квадратния прозорец в залата, където Тери стоеше до Хюит и разговаряше с техника. Патологът вдигна небрежно ръката й и я положи на врата си.
По дяволите.
Тери погледна Корт, когато той влезе в залата.
— Има ли нещо друго, комисар?
— Утре имаме брифинг в седем часа сутринта — излъга той. — Ще те отведа у дома.
Тя се обърна към него.
— Имам си собствен превоз, благодаря.
— Може би трябва да вървиш, Тер — каза Хюит. — Ще обсъдим доклада от аутопсията утре.
— Утре тя няма да бъде свободна — уведоми го Корт и я хвана за китката. — Да вървим!
— Ще си тръгна, когато реша аз. — Тери издърпа ръката си.
Той затегна хватката около ръката й и му стана добре. Ако я метнеше на рамото си, щеше да се почувства още по-добре, а малко му оставаше да го направи.
— Ще си тръгнеш, когато аз кажа, детектив. Сега пожелай лека нощ. Хюит пристъпи напред.
— Достатъчно, Гембъл.
Значи Златното момче имало гръбнак.
— Слушай, имах тежък ден. — Корт освободи Тери и пристъпи към доктора. — Не ме предизвиквай.
Патологът се усмихна.
— Но на мен ще ми бъде приятно.
— Хей! — Тери се опита да застане между тях. — Да не започнете да се млатите. Ще ви арестувам и двамата.
— Нямаш белезници. — Корт не откъсваше очи от съперника си.
Хюит измести поглед.
— Запази ги за по-късно, скъпа.
Корт понечи да нанесе първия удар, но Тери пристъпи пред него и постави двете си ръце на гърдите му.
— Престани.
— Не е нужно да му се подчиняваш, Тери — каза патологът. — Ти не си негова собственост.
Оказа се невъзможно да я отмести.
— Нито пък ти, Хюит. — Корт улови китките й и я погледна. — Решавай.
Тя пое рязко дъх.
— Добре, де, тръгвам. Ще се чуем по-късно, Грей.
— Лека нощ, докторе. — Корт я изтегли от кабинета.
Тери почти падна на два пъти, опитвайки се да подтичва заедно с Корт на излизане от моргата. Той не я пускаше, а опитите й да се измъкне от хватката му се оказаха напразни. Обувките й поднасяха по хлъзгавия под.
— Би ли забавил крачка?
— Не.
Навън токчетата й затънаха в мократа трева и тя отново залитна.
— Щях да си счупя глезена!
— Чудесно.
Този път той наистина беше бесен. Изведнъж Тери се почувства страшно уморена, уморена да прикрива разследването на Руел ида използва Грей като буфер между нея и Корт. Ако искаше да разреши този случай, тя трябваше да му каже.