— Виж, трябва да изясним някои неща между теб и мен.
— Съгласен съм.
Тери видя, че той я води към колата си и погледна към харлито.
— Не мога да оставя мотора тук през нощта. Няма да го намеря на сутринта.
Корт смени посоката и се отправиха към мотоциклета.
Тери потърси ключовете в малката си чанта и ги извади.
— Слушай, съжалявам, че не бях на линия, когато си имал нужда от мен. Знам, че си разстроен заради Мория. Но недей да си го изкарваш на мен. И двамата сме подложени на твърде голям стрес, за да се очаква да действаме като разумни човешки същества.
Той я погледна със странен израз.
— Качвай се.
Тери обкрачи мотора и почувства как гумите се огънаха миг по-късно, когато той седна зад нея. Значи идваше с нея. Къде? В нейния апартамент ли?
— Какво ще стане с колата ти?
Той постави големите си ръце върху ханша й.
— Ще ме чака тук утре сутрин.
— Къде да те откарам? — Не и в нейния апартамент, не и предвид неговото държание и начина, по който тя се чувстваше. Потръпна само от докосването на пръстите му.
— Просто карай.
Глава 15
Тери включи двигателя и потегли. Щеше да откара Корт до дома му. Пътуването беше кратко и докато пристигнат, двамата щяха да са се успокоили. Той вероятно щеше да я покани да изпият по едно питие и да си възвърнат цивилизованите маниери. Нямаше да й налети в къщата на родителите си.
Поне така се надяваше Тери.
Въпреки че Корт едва я докосваше, тя усещаше топлината на тялото му по цялото протежение на гърба си. Вятърът подхвана подгъва на полата й и я запретна над бедрата й. Спомняйки си за бикините, Тери изруга тихичко и посегнала я оправи. Корт обаче я изпревари и постави длан върху крака й, за да не позволи на полата да се вдигне още по-нагоре.
Когато почувства загрубялата му длан върху голото си бедро, мускулите в стомаха й се стегнаха на възел. Пресягането да задържи полата й наклони тялото му напред и го залепи за гърба й. Тънката черна коприна на нейната рокля и финият памук на неговата риза не бяха кой знае каква бариера. Усещаше всяко негово дихание и всеки удар на сърцето му.
Подобна близост с него не й беше за първи път, но невъзможността да вижда лицето му я смущаваше. Не можеше да каже дали емоциите му се бяха охладили или разгорещили.
Погледна надолу към дългите му стегнати бедра и видя как се притискат към нейните, опита се да се изтегли напред. Корт просто измести тежестта си, за да компенсира луфта, вследствие на което чаталът му се намести точно срещу таза й.
Сега на нея взе да й става горещо.
Това наистина беше лоша идея. Тя се фокусира върху безлюдните пътища и се зае да избира най-краткия маршрут, който знаеше от центъра към Гардън Дистрикт.
Наложи се да набие спирачки, когато попаднаха на червен светофар. Изведнъж осъзна, че беше забравила да си сложи каската. Дотолкова я беше ядосал в моргата.
Тя потупа неловко ръката, с която той придържаше полата й.
— Оправих се, благодаря.
Пръстите му се забиха за миг, преди дланта му да се плъзне по полата и да се спре върху извивката на кръста й. Но той не отлепи гърди от гърба й и Тери усети погледа му над рамото й, докато подпъхваше роклята под бедрата си. След като се огледа, Тери отпусна педала на спирачката и превключи на първа.
Веднага щом харлито потегли, Корт долепи уста до ухото й.
— Не спирай повече.
Значи все още беше ядосан.
— Защо?
Корт не отговори. Ръката му се плъзна отново по бедрото й, но вместо да придържа полата й той освободи роклята под дясното й бедро и плъзна пръстите си отдолу.
Тери бе сигурна, че имаше някаква приемлива причина той да пъхне ръка под роклята й. Може би бе видял някаква буболечка да пълзи по крака й и се опитваше да я хване, без да я стряска. Затова плъзгаше пръсти по нежната кожа от вътрешната страна на бедрото й. Явно се опитваше да улови насекомото.
Само че теорията за буболечката отиде на вятъра, когато пръстите му се преместиха върху тясната лента на бикините й.
Той не ме опипва. Никога не би го направил. Тери погледна надолу към ръката, която се движеше под черната коприна и почувства как пръстите му притиснаха предницата на бикините й. О, Боже, той наистина я опипваше.