Грей остави едната чаша върху бюрото на асистентката на комисаря.
— Кафе с мляко и две бучки захар, нали?
— О, доктор Хюит, не трябваше. — Сади му се усмихна плахо, после заразлиства някакви документи на бюрото си. — Да няма брифинг тази сутрин? Бях в отпуск и малко съм изостанала с дневния ред.
— Не, донесох кафето като официален подкуп. — Той забеляза леките сенки под очите й и видимата загуба на тегло и си спомни, че асистентката на комисаря беше приела обаждането на Ашли Бушар. — Как си?
— По-добре — призна Сади. — Детектив Винсент ми се обади преди няколко дни и разговаряхме с часове. Наистина ми помогна.
— Тук съм заради Тери. — Той погледна към затворената врата на комисаря. — Но официалната причина за посещението е, че идентифицирах Джейн Доу от пожара в „Маскърс“.
— Сега ще проверя дали е свободен. — Сади вдигна телефона. След като съобщи за Грей, тя изслуша отговора, после затвори. — Комисарят е зает. Може ли той да ви се обади, когато се освободи?
Грей знаеше, че Гембъл не разговаряше по телефона, защото не светеше нито една линия.
— Има ли някой при него? — Сади поклати глава. — Ако това беше филм, щях да нахлуя през вратата, докато ти тичаш след мен и викаш, че не мога да вляза там. Искаш ли да го направим така?
Сади взе няколко запечатани плика.
— Отивам на долния етаж да изпратя пощата. — Тя го възнагради с мимолетна усмивка и излезе от помещението.
Грей влезе в кабинета на Гембъл и затвори вратата зад себе си.
— Обожавам асистентката ти, която отиде да пусне пощата, между другото. И понеже моята Джен се връща в колежа през есента, ще ти отмъкна Сади.
Корт затвори пашата, която четеше, и го изгледа определено враждебно.
— Много съм зает, докторе. Казвай бързо.
Може, но друг път.
— Ще получиш копие от доклада, но Джейн Доу от „Маскърс“ беше идентифицирана като Лусиана Белафини, съпругата на Стивън Белафини, който също загина в пожара. — Забеляза проблясването в студения поглед на Гембъл. — Както чувам, навремето си имал връзка с нея.
— Така е.
— Открих физическо доказателство, което свързва убийствата на Бушар и Навара. И от двете места бяха възстановени две мажи бучки злато. И двете проби са идентични — италианско двайсет и четири каратово злато, много високо качество. Може би от някакви бижута.
— Жертвени дарове за отдаване на почит. — Когато Грей вдигна въпросително вежди, комисарят добави: — Той оставя дарове на местопрестъплението. Изгарянето на важни предмети е ритуал при някои подпалвачи.
— Много интересно. Вероятно не е Франк Белафини, въпреки че той е мразел Лусиана и я е прогонил от сина си. Има само още едно нещо. — Грей извади сгънатата разпечатка от джоба си. — От БОИ те разследват за възможни връзки с мафията на Белафини.
— Какво?
Грей се усмихна.
— Можеш да благодариш на началник Руел следващия път, когато го видиш. Той е твърдо решен да те тикне зад решетките.
— Как се сдоби с тази информация?
— Тери ми каза. Тя е натоварена с разследването. — Той хвърли сгънатата разпечатка на бюрото между тях. — Освен това хакнах компютъра на Руел. Разполага с някакъв анонимен депозит по твоята сметка, както и със свидетелски показания. Не е достатъчно за обвинителен акт, но може да те натопи пред кмета и да те уволни.
Комисарят разгъна листа и прочете информацията.
— Защо ми казваш това?
— Не умея да пазя тайни. Освен това не ми пука за теб, Гембъл, но Тери е моя приятелка. — Той проследи как комисарят смачка листа. — Тя залага кариерата си на карта заради теб.
— Като ме разследва…
— Тя вярва, че си невинен и иска да изчисти името ти. Руел я използва, за да се докопа до теб. Ако тя прави всичко възможно, за да те защити, а ти и аз знаем, че тя прави точно това, той рано или късно ще я накисне — каза с равен тон Грей. — Тя ще загуби значката си.
Комисарят избута стола назад от бюрото си и се изправи.
— По-добре не се бъркай в оперативната работа, а си гледай аутопсиите, докторе.
— Франк Белафини държеше на къс повод бащата на Тери в продължение на години. Използваше го, за да се отървава от неудобните доказателства и да подхвърля фалшиви там, където беше необходимо. — Грей се зарадва, когато видя изумлението върху лицето на другия. — Как според теб се е почувствала, когато е чула да те обвиняват, че работиш за същия човек, комисар?