Гембъл поклати бавно глава.
— Никога не ми е казала това — промърмори той тихо.
— А защо да го прави? — Грей се наведе над бюрото. — Трябва да се опиташ да разговаряш с нея от време на време. Може би в моментите на тиха отмала, след като си я изчукал. Жените обичат това, нали знаеш?
Комисарят го срази с убийствен поглед.
— Забрави за нея, Хюит. Тя е моя.
Грей се изправи.
— В такъв случай те съветвам да не я изпускаш, Гембъл. Защото ако дойде при мен, повече няма да ти я върна. — Той отиде до вратата. — Приятен ден.
Руел свали слушалките и ги подаде на агента, който контролираше специалните разузнавателни средства.
— Къде поставихте микрофона?
— Обработихме телефона на бюрото на комисаря — каза агентът. — Освен телефонните разговори, предавателят улавя всички разговори в района на офиса.
— Записвайте всичко.
Руел изчака да се прибере в кабинета си, преди да позволи на гнева да го завладее. Знаеше за приятелството на Тери с Грейсън Хюит, но изобщо не подозираше, че тя ще открие в него довереник или че патологът ще се опита да я защити, като изтропа всичко на Гембъл. Можеше да уволни патолога, задето беше проникнал в компютъра му, но вредата вече беше нанесена. Сега, когато Гембъл знаеше за разследването, той щеше да прикрие следите си и да се помири с Белафини.
Това не беше непременно нещо лошо. Поне нямаше да умрат други жени.
Аудиотехникът му беше оставил копията от записа на Подпалвача в плик най-отгоре на входящата поща. Руел извади един от дисковете и го завъртя в ръцете си.
Патриша Браун му се беше обадила по-рано днес, твърдейки, че Подпалвачът лично я е потърсил. Руел я разкара, но сега съзря нова възможност.
Професионалният натиск беше едно нещо, личният беше друго. Тери не беше единствената жена, която той можеше да използва, за да спипа Гембъл. Патриша щеше да бъде толкова благодарна за извънредното интервю, че щеше да представи нещата точно така, както той искаше.
Когато репортерката приключеше със свалянето на записа, Гембъл щеше да е съсипан и дискредитиран.
Той вдигна телефона и набра частен номер.
— Патриша, обажда се Себастиен Руел. Имам нещо интересно за теб. Какво ще правиш днес по обяд?
Глава 16
— Онова ченге дойде тук — каза Кейтлин на Дъглас, влизайки под навеса на помощните помещения.
Той се надигна и седна.
— Този, който ме преследваше?
— А-ха. Аз трябваше да се измъкна от офиса много бързо, преди той да ме е видял. — Тя му подаде фенерчето си и постави подноса върху газовата бутилка, която той използваше като маса. Върху подноса имаше картонена чиния с два сандвича и голяма чаша мляко. — Мисля, че баща ми започва да става подозрителен заради храната. Ще трябва да ти намерим друго скривалище.
Кейтлин укриваше и хранеше Дъглас от убийството на Мория Навара насам.
— Ще отида в приюта за бездомни — каза й той. С радост установи, че сандвичите бяха с фъстъчено масло и желе, нещо, което не бе вкусвал от малък. Лагеруването в навеса на Кейтлин и ползването на нейния спален чувал с надпис „Абсолютни шпиони!“ беше приключение, което го връщаше назад към детството, но той не искаше да я излага на опасност. — Полицията няма да ме потърси там.
— Ще те потърсят и още как! — Кейтлин взе отново фенерчето и го вдигна, за да му свети, докато се храни. — Ченгетата попитаха баща ми и той им разказа как си ходил там. Сигурно са разлепили плакати навсякъде.
Той си представяше плакат с неговия образ — „ДЪГЛАС САЙМЪН, ТЪРСИ СЕ ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ“. Имаше известна романтика, въпреки че никой никога нямаше да го вземе на сериозно.
Кейтлин измъкна хартиена салфетка от джоба на дънките си и му я подаде.
— Май ще трябва да забравиш за разплатата с оня комисар и да изчезнеш от града.
След като научи от Кейтлин, която подслушваше всички телефонни разговори на баща си, че е обявен за издирване, Дъглас преосмисли плана си.
— Нямам пари да напусна града.
— Бих взела назаем от касата, но баща ми ги брои всяка вечер. — Момиченцето направи физиономия. — Веднъж изпадна в истерия, понеже си бях взела петдесет цента за кока-кола. — Лицето й засия. — Хей, знам какво ще направим. Можеш да ни ограбиш. Ще ти направя маска и имам един воден пистолет, дето прилича на истински.
Малкото момиче очевидно не знаеше, че баща й държеше една рязана пушка в касата под щанда.